Жоро Плеадите
·
Като поотфръкнах малко и станах момичка, баба ( мир на душата ѝ) започна да ме учи как да си избера съпруг.
" Чуй сега, детенце.Три неща требе да има момчето:
Да ти е другар - да те чува, може да не те послуша, но да те чува.
Да е съпруг - работлив и спестовник
Да е баща - да има морал, за да учи децата."
Като навърших осемнайсет и отидох да следвам взех да се оглеждам за такъв - три в едно, както рече Соня, приятелката. Ама къде? Един имаше само двете, друг само едното...
Минаваха си годините, завърших института и почнах работа. И все на камък удрях в търсенето си.
Един ден Соня ми вика:
- Доре, довечера отиди да видиш падащите звезди и си пожелай мъж - три в едно. Може и да се сбъдне.
Отначало се разсмях, ама полека, лека, идеята ме завладя.
Вечерта облякох най любимата си рокля. Не за друго, ала си помислих, че щом ще си пожелавам нещо толкова важно, трябва да съм доволна от себе си.
Отидох на мястото където ми каза Соня, че се виждали най добре. Бреее, народ, брееее, чудо. Аз не си падам да се смеся с калабълъка и си намерих едно място по настрани. Имаше красиво дърво и до него дънер.
Седнах и зачаках да дойде часът.
- Добър вечер. Защо сте така настрани и сама? -
чух един кадифен мъжки глас зад лявото си рамо.
Тембърът на гласа беше поразителен. Премина през цялото ми същество и кожата ми настръхна. Обърнах глава по посоката му и видях млад мъж на моята възраст или малко по голям. Добре облечен, елегантно.
Той разтвори сгъваемо столче:
- Елате, седнете на столчето, а аз ще седна на дънера.
Не се съпротивих. Нямах сили. Помислих си само, че не съм видяла още падащите звезди...
Седнах на столчето, той на дънера и с пленяващият си глас ми заразказва за Плеадите. Когато те се появиха, той замлъкна, погледна ме в очите и каза:
- Ето, пожелах си!
Бях зашеметена, загубила дар слово, забравила защо съм тук.
Заведе ме до дома засипвайки ме с внимание, омайвайки ме с кадифеният си тембър.
След месец ме заведе и до ритуалната зала на Съвета и се оженихме.
Дали е три в едно ще попитате.
Може да се каже "Да" .
Жорко има мама и тате. Мама ме уважава много и ме чува. Тате е трудолюбив, спестовник, с морал и християнски ценности.
Жоро е страстен и ме влудява.
Месец след свадбата научих, че му казвали Плеадите. Всяка година там си хващал приятелка, но само мен успя да заведе по далеч.
Ала и аз точно него си поисках....
Когато заваляха звездите!!
© Слава Костадинова All rights reserved.
