Кафе с райбер
Кафе с райбер
Имам колега, който непрекъснато ми прави комплименти - един вид - задява ме. Мине не мине - кани ме на кафе я в обедната почивка, я след работа. Аз все отказвам, той не се отказва. Как да му обясня, че нямам и минутка свободно време. Имам толкова приятелки, с тая да се видя, с оная, майка и тя се разглези и тя иска внимание. За мъжа ми да не говоря, ако му разреша, все ще е плътно до мен. Само любовник ми липсва. Има време, като се пенсионирам каква друга работа ще имам. Ще вися по градинките и ще свалям пенсионерите. Тия, дето сега скитат, ще са развалини, а аз ще съм запазена свежарка. Ако седна да му се обяснявам, ще каже, че се правя на главна. Разбрах, че отърване няма и се съгласих...
- - Е, само кафе ли ще пием? - питам го с усмивка.
- - Ще ти поръчам каквото ти душа иска.
- - А няма ли да ходим някъде после?
Той се усмихва блажено, а аз продължавам:
- - Знаеш ли как ми се иска да излизаме по-често, но просто няма време. Аз късно се жених, как не те срещнах по-рано.След работа тичам да прибера децата от детска градина - близначета от първия ми брак. Мъжът ми ме заряза и хукна по друга. После - бегом до яслата за малкия, той е от втория ми брак. Баща му - голям пияница! Закъснея ли, бие ме - затова ходя с черни очила. А какъвто е ревнивец, спипа ли ни, заколва ни, без да му мигне окото! Звяр ти казвам! Хей, къде ти изчезна усмивката? Така не ми се тръгва, толкова имам нужда от разтоварване с човек като теб, ти си прекрасен мъж! Хайде да ставаме, че ще затварят детската градина..
Това е. Повече не ми се обади. Излезе тактичен и ми влезе в положението. А не като някои простаци, дето номерът им е „кафе с райбер"... Като не разбират от дума... Насила ме карат да им правя съчинение по пейзаж.
© Светлана Лажова All rights reserved.
