Кафе с райбер
Кафе с райбер
Имам колега, който непрекъснато ми прави комплименти - един вид - задява ме. Мине не мине - кани ме на кафе я в обедната почивка, я след работа. Аз все отказвам, той не се отказва. Как да му обясня, че нямам и минутка свободно време. Имам толкова приятелки, с тая да се видя, с оная, майка и тя се разглези и тя иска внимание. За мъжа ми да не говоря, ако му разреша, все ще е плътно до мен. Само любовник ми липсва. Има време, като се пенсионирам каква друга работа ще имам. Ще вися по градинките и ще свалям пенсионерите. Тия, дето сега скитат, ще са развалини, а аз ще съм запазена свежарка. Ако седна да му се обяснявам, ще каже, че се правя на главна. Разбрах, че отърване няма и се съгласих...
- - Е, само кафе ли ще пием? - питам го с усмивка.
- - Ще ти поръчам каквото ти душа иска.
- - А няма ли да ходим някъде после?
Той се усмихва блажено, а аз продължавам:
- - Знаеш ли как ми се иска да излизаме по-често, но просто няма време. Аз късно се жених, как не те срещнах по-рано.След работа тичам да прибера децата от детска градина - близначета от първия ми брак. Мъжът ми ме заряза и хукна по друга. После - бегом до яслата за малкия, той е от втория ми брак. Баща му - голям пияница! Закъснея ли, бие ме - затова ходя с черни очила. А какъвто е ревнивец, спипа ли ни, заколва ни, без да му мигне окото! Звяр ти казвам! Хей, къде ти изчезна усмивката? Така не ми се тръгва, толкова имам нужда от разтоварване с човек като теб, ти си прекрасен мъж! Хайде да ставаме, че ще затварят детската градина..
Това е. Повече не ми се обади. Излезе тактичен и ми влезе в положението. А не като някои простаци, дето номерът им е „кафе с райбер"... Като не разбират от дума... Насила ме карат да им правя съчинение по пейзаж.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Светлана Лажова Всички права запазени
