Кафе с райбер
Имам колега, който непрекъснато ми прави комплименти - един вид - задява ме. Мине не мине - кани ме на кафе я в обедната почивка, я след работа. Аз все отказвам, той не се отказва. Как да му обясня, че нямам и минутка свободно време. Имам толкова приятелки, с тая да се видя, с оная, майка и тя се разглези и тя иска внимание. За мъжа ми да не говоря, ако му разреша, все ще е плътно до мен. Само любовник ми липсва. Има време, като се пенсионирам каква друга работа ще имам. Ще вися по градинките и ще свалям пенсионерите. Тия, дето сега скитат, ще са развалини, а аз ще съм запазена свежарка. Ако седна да му се обяснявам, ще каже, че се правя на главна. Разбрах, че отърване няма и се съгласих...
Той се усмихва блажено, а аз продължавам:
Това е. Повече не ми се обади. Излезе тактичен и ми влезе в положението. А не като някои простаци, дето номерът им е „кафе с райбер"... Като не разбират от дума... Насила ме карат да им правя съчинение по пейзаж.
© Светлана Лажова Todos los derechos reservados