Кайлас - градът на светлината
Започвам да публикувам една книга, която не знам как ще се възприеме от читателите. Но животът е такъв.
Кайлас. Красив и недосегаем за човешкото око. Тук великите посветени са изградили великолепни монументи. Огромен град сияе със своята светлина дълбоко в глабините му. Малко са земните обитатели, които са допуснати, за да се насладят на това божествено място. Да стигнат до върха, там, където земята и небето се сливат. Там, където е изворът на живота- Божествената прана. Тя се лее като пълноводна река в безкрайното пространство и дава живот на всяко същество. Тя е Божествената искра, която запълва цялото ни тяло и ни кара да бъдем живи. Тук е безкраят и безкрайното време. Тук е моделиращата лаборатория, където е сътворена човешката раса. На връха, на най-високата пирамида, е вратата на лабораторията. Огледалото на времето като неземна царица е седнало на върха и ни наблюдава. То е живият организъм на целия мир. Тук можем да видим всичко, що става на небето и на земята. Да се насладим на красотата на земната природа, а небесната е нейното отражение чрез огледалото на времето. " Туй, що е на земята, е и на небето." Нали така пише във вечната книга- Библията?
Менталното (мисловното тяло). То е вечният скитник, който със скоростта на мигновението достига до всяко кътче до земната и небесна вис. Когато го развием и то по пътя на усъвършенстването, за нас няма да има прегради. Така ни учат великите посветени от Кайлас. "Тръгни по пътя на усъвършетстването и стани посветен!" А, всичко било много простичко! Просто тръгни по пътя на Доброто и Любовта и твоите очи ще се отворят към света. Ще виждаш това, що другите не виждат. Ще контактуваш с всички същества, които са на земята и на небето. Ще научиш много нови неща, които не си знаел досега. Това е Кайлас. Градът на Знанията. От тук великите посветени предават своите знанията на земните жители. И то на кого по-точно мислите? На тези, които са осъзнали, че пътят на Доброто и Любовта е най-верният, по който трябва да тръгнат.
Бавно се изкачвам с менталното си тяло нагоре, към върха. Искам да се насладя с духовните си очи на тази красота и с мисловно-чувственото си тяло, да разговарям с великите посветени.
За читателите на тази книга ще звучи невероятно. Но такъв е животът. Човек има материално, ментално и духовно тяло. Дали е така? Разбира се. И примерът е на лице.
Искаш да съградиш къща. Правиш план. Какво ти е нужно - материали, работници, средства. Започваш и от духовен, къщата се превръща в материален план. Вече е изградена и е материална единица. Това е. Нищо не може да се отрече. Няма никаква мистика, а всичко е реалност.
Следва продължение
© Мария Герасова All rights reserved.
