Как американски „летящи крепости“ бомбардираха Караджалово

Понякога все още си спомням за бомбардировките на селото ни от американски летящи крепости. Да, точно така. Това не е нито  някаква нескопосна измислица, нито тъпа първоаприлска шега.

Както е известно, 24-то Обикновено народно събрание е открито на 22 май 1938 г., но е разпуснато от цар Борис ІІІ  още на 24 октомври 1939 г., понеже… в него  има авторитетни опозиционни сили с антихитлеристка  ориентация (67 депутати от общо 160) Новоизбраният парламент обаче е хомогенен – от 160 депутати само 19 са от опозицията, така че вече става удобен инструмент за придаване законосъобразна форма на решенията, взети от монарха и правителството. За министър председател на новото правителство на 15 февруари 1940 г. цар Борис ІІІ назначава проф. Богдан Филов, който още на  1 март 1941 г. подписва във Виена присъединяването на България към Тристранния пакт. Така България вече официално е съюзник на пакта.

Не само това, но на 13.12.1941 г. България, без повод и причини, обявява на САЩ и Великобритания така наречената „символична война“, нещо, което е придружено с викове „Ура“ на опиянените, изпаднали в еуфория, депутати на мнозинството.

Стига се до парадокса, че правителството на САЩ се отказва да я приеме близо  половин година, нещо, което пък затвърждава убеждението на управляващите  и двореца в нейната символичност.

„Символичната война“ продължава до 01.08.1943 година., когато български изтребители нападат американска ескадрила, връщаща се от Плоещ без да бомбардира български обекти и свалят американски бомбардировачи. След това, вече не символично, а жестоко реално Втората световна война идва и в България.

Зловещата равносметка от последвалите бомбардировки е:

Общо по време на операция “Point Blank” (прицел от упор) София е бомбардирана 11 пъти, както и Враца, Дупница, Карлово и други  селища.

• Хвърлени са 45 265 разрушителни и запалителни бомби. Част от тях са със закъснител, за да избухнат по-късно, когато хората са напуснали скривалищата.

• Използвани са и бомби във вид на играчки и писалки, предназначени да убиват и осакатяват дори и деца.

• Загиват над 2477 души, 99 на сто от които са цивилни граждани, жени и деца. Ранените са двойно повече. Разрушени са над 12 000 сгради. Изсипаният над столицата 4350-тонен бомбен товар срива близо 1/4 от сградния й фонд. Материалните щети достигат астрономическата сума 24 млрд. лева.

Демократът Чърчил посреща данните от разрушителните бомбардировки над България с думите: “Отлично! Столицата на България трябва да се удари така, че да капитулира цялата държава. Този град трябва да бъде унищожен, да загине, да бъде сринат до основи и в неговите развалини да се засеят картофи.”

Все пак в София, навярно в знак на благодарност, официално и то лично от президента, бе открита паметна плоча на загиналите по време на „символичната война“ в небето над България американски летци, на цар Борис ІІІ бе кръстен един от големите столични булеварди, а синът ми посегна даже към връх Мусала. Няма защо да се чудим, ако след време пред храм-паметника "Александър Невски" се издигне и паметник на Соломон Леви (Сюлейман Паша).

Но тази тема е много обширна, а и не е предмет на  този разказ.

Така или иначе, Караджалово явно е представлявало изключително важен за американците обект, защото една нощ едва ли не  цялото землище на селото беше осветено като по време на панаир. След това започнаха мощни експлозии. Хората, обхванати от ужас, панически започнаха да бягат извън село. Мъдрата ми баба Марга обаче заяви, че няма смисъл да бягаме, защото „така или иначе, щяло да стане това, което ни е писано” и ние останахме на двора за разлика от комшиите, които, както се казва сега, „за нула време” се бяха озовали в близкото дере.

През една къща от нашата живееше  комшийката ни Вица, която беше невероятно дебела. Та тази Вица и тя, с максимално възможната за нея скорост, се отправила към въпросното деренце. Щом пристигнала, изморена до краен предел се строполила, пъшкайки като слоница. Тогава един от комшиите, чувайки тези звуци, без да разбере за какво става въпрос, поглеждайки към пъшкащата грамада казал:

„Тук няма място за хората, а някой си довел и биволицата.”, нещо което донякъде успяло да разведри обстановката.

Защо и как, така и не се разбра, но американските летящи крепости пуснаха бомбите си на километър и нещо извън  селото и си заминаха и селото оцеля, без нито една жертва. Може би някога ЦРУ ще отвори и най-секретните си  архиви от това време и следващото поколение ще разбере истината.

Друг път, на връщане от Плоещ/Румъния, където американците бомбардираха петролните кладенци, една от летящите крепости се разби близо до село. Не стана ясно дали е била уцелена от противовъздушната отбрана или е паднала поради технически причини, но така или иначе, тя забила нос в земята. Членовете на екипажа все пак бяха успели да се спасят, скачайки с парашути в последния момент. После разбрахме, че всички до един са заловени и отведени в София.

Естествено, новината веднага се разнесе из близките села и ела да видиш какво прави българина. Кой с кола, кой с каруца или гальотка, кой яхнал кон, магаре или пеш, всичко хукна към мястото, където се беше разбил самолетът. Ние с брат ми, макар и доста след другите, също довтасахме до мястото – беше на около 2 – 3 километра от нас.

Обезкостяването на останките от самолета вече беше започнало. Сваляше се всичко, включително и бордовите картечници. Да не говорим за разпилените по къра парашути, с които екипажа бе скочил и резервните, оцелели в  самолета. "Разпределението" и разрязването им беше придружено с с най-изискани ругатни и псувни, страхотни кавги и бой. Чистокръвен екшън. В интерес на истината, платът на тези парашути беше толкова здрав, че много от хората, които си ушиха ризи от него, макар че ги носеха непрекъснато, така и си отидоха от този свят, но ризите им останаха.

За да не ни се смеят, че се връщаме с празни ръце, брат ми също помъкна малко парче от самолетно крило, което дълго време се кипреше в хамбара.