Mar 31, 2014, 1:27 AM

Как би постъпил ти? 

  Prose » Others
560 0 2
1 мин reading

Колко лесно щеше да бъде, ако всички бяхме еднакви.

Ако искахме едно и също, ако мечтаехме за едно и също....

Нямаше да съществува несподелена любов и може би несбъднати мечти.

Нямаше да се налага да нараняваме хора, които не го заслужават, нямаше да нараняваме и себе си.

Защото е възможно да нараниш някой едновременно и умишлено и неумишлено. Знаеш, че действията ти го нараняват, но не спираш, защото ако не го направиш и не кажеш нищо, нараняваш теб.

И тук идва въпросът, наистина ли сме толкова отдадени на другите, за каквито се мислим?

Наистина ли сме героите, за каквито се смятаме?

Повечето биха казали – Да, мисля за другите, преди да помисля за мен.

Лъжат. Малко са тези хора. Аз не съм от тях. Егоист съм. Явно съм готова да нараня някого, за да не страдам аз. Въпреки че и аз страдам.

Ако бях толкова добра и силна за колкото се мислех, за каквито повечето хора се мислят, щях да стисна зъби и да спестя болката на един човек. Но не съм...

Ако говоря, наранявам друг, ако замълча, наранявам себе си.

Как би постъпил ти?

© Вики Лазарова All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Интересно като размисъл. Все пак сме хора.
  • Оооо, не само ти! Всички сме егоисти! Ама то това е нормално. В крайна сметка не зависимо дали мислиш за другите или не, то го правиш защото така се чувстваш добре! И най-внимателните хора , са такива точно по тази причина, заради душевния си комфорт. Всичко друго е ала-бала.
Random works
: ??:??