Зиги не може да плува, Жон да лети, Гед да скача от камък на камък, Кваз да кара лодка, а ПепиСловоблудката... Пепи е дама и трябва някой да я носи. Животните се изпокриваха в нощната тъма, друсаше ги синдромът на кокоша слепота нощем, като никой не казваше с кого и къде спи, ама това нямаше значение, защото денем се събираха на полянката, играеха на криеница и писаница, на народна топка и прескочи мастилена камила, както и любимата им игра – джафкане, ръчкане, хапане, ритане, хитреене, заяждане... и каквото още им хрумнеше в празните глави  ..... В празните глави!

        Ама всичко тва беше в писмена форма, нямаше пряк контакт и въобще никой не звънеше на 112 и не посещаваше , след поредната битка, Пирогов за лечение на нек’ви телесни рани ... Ама така и никой не знаеше кой от тълпата тайно посещаваше Карлуково или стария ‘Пети километър’ ... имаше моменти, когато някои зачезваха нерегламентирано за неопределен период, творенията им плесенясваха и потъваха надълбоко е страничката на гората. Единствено в някои читатели се появяваха кавернозни дупки в съзнанието, или по точно в споменната му част, за които единствено лечение беше подхранване на нек’ва смътна надежда, че зачезналият ще ги запуши с нова приказка или тази дупка да се капсулира в торбичка (както природата се е изхитрила да блокира гаднярските вируси, неподлежащи на уговорка, превъзпитание, побратимяване, опитомяване .. до крайната мярка –разлагане на ДНК-то им и в крайна сметка разрушаване).  

        Всички обаче бяха майстори на перото – Зиги винаги закъсняваше, защото дебнеше около гнездото на Жар–птицата и се беше хитроумил да ѝ скубе перце по перце на ден, Гед всяка сутрин събираше изхвърлените от съседката му Лиса кокоши пера (останали от вечерята ѝ) и пълнеше олекотена завивка за... и той не знаеше точно коя, която му върже на стиха. Надявайки се някоя отнесена от вихъра и него да го отнесе все едно къде, само от тоя зверилник да се отърве. Жон се задоволяваше да подостри малко тръстика от близкото блато и да плете кошници от ракита за яйцата на великденския заЯк. Кваз знаеше, че в момента на прозрението си щеше да си чопне от дружинката писало от казана с катрана и да сътвори дрезгава ода хевиИЗметъл "Ох, не знам.... Ох, не мога..." и да се ветрее нейде из вечните сибирски полета, събирайки живите мъртви с дяволски тризъбец и мятайки във вечния живот, дето вареше в казаните с мракобесните души компот. А Пепи... ах, Пепииии: тя просто си стихоблудстваше писало от въздуха .. винаги й се получаваше, щото ги ловеше всякакви забаламосани пеперуди и дядови хвърчила още в полет.

        Всъщност броя на горските обитатели бяха много по - голямо число отколкото можете да си представите (няма поименно да ги изброявам, щот фауната беше многобройна и многолика ... и все от аватари, дет можеш да ги вариш, печеш въртейки на шиш, ... а реалният им притежател непукистко си пиеше кафенцето, бирата, уискито, ... както имаше и правото да трие с гумичка квото си иска в нереалния аватарски свят) ... та – за фауната ... някои, които бяха на адреналин и тонус бяха в първите редици на сраженията, други лениво се скатаваха между високите треви ... или в хралупите ... или висяха по дърветата ... или спяха зимен сън и телепатично зяпаха общия сеир ... и както при всяко гласуване щръкваше въпроса за мъртвите души, за които не беше ясно дали са се преселили в друга вселена, на друга планета, страничка, дупка, ръкавичка, епруветка ... дали пък не са се повредили от горската атмосфера и са се хибернизирали в пашкула си, или пък околните са ги смръчкали и прекъснали с ножица пъпната му връв с тукашната гора, или пък въпреки съпружеския контрол, липсващия хвърля по едно око и чете тайно в тоалетната текущите глупости, обаче не смее да се обади, щот съпруг-ското тяло също е член и си дебне подмолно подопечния за издънки .. а е казал или написал ‘а’ , надзорът ще се утежни до непоносимост, в изпълнение на дългоочакваното подозрение за възможност за назначаване на законния, пословичен и естествен съдружник в опитомяването – тъщата. За такава заблудена овца няма никаква възможност за облекчаване на изтърпяваното наказание за небрежност в тържествения момент на произнасянето на он’ва прословуто ‘ДА’, възможните изходи са в ограничено количество, траурните се подразбират, ама ако имаш още срок, остава преминаването в нелегалност, създаването на фалшив профил за отдушник и стандартноте ‘ДА , мила.. в реалния живот.

        Та ... за гората  ... имаше една голяма река по средата, дето беше особено търпелива и нослива ... кво ли не плуваше там – жабчиченца, жабчици, рибки, рибоци, акулчета, рачета, раци, рачища, ... сомища ... ама особено се затлачваше от мисли – несподелени, споделени, мирно примирени и гневни, черни или сребристи, дърпащи за косата надолу, просто махащи и лавиращи в гмежта с рибешката си опашка или такива, дето, като чаплите, чакащи като на гюме, си сушаха крилата на някоя туфа додет поосъхнат и стават за размахване във въздуха и грабване на околното внимание и признание ...

        Всичко си беше наред освен дето всяка сутрин първият пристигнал зорко зяпаше реката да не би някой от шантавата му група да глътне повече вода докато преко-плаваше към работното им място и да се гътне. "Моето откровение, моята крепост!"

Трябваше да се строи мост!

      Мигом от дърветата и изпод земята наизскочиха горските животни и въодушевени в общата еуфория един през друг започнаха да се надпреварват да се надприказват, че отдавна са сънували идеята за мост, ама така и така не могли да стигнат до консенСЪСССС... Едрогабаритните размахваха опашки и хоботи в неразбиране, ама дребните ... бобърът щял да строи бент, къртицата – тунел, лисицата – дупки, жабата – да нареди водни лилии като плаващ мост ....

Трябваше да се строи мост!

        Лъвът се премести на другата кълка, щот слънцето вече го беше напекло яко, слушаше с половин ухо и се чудеше на всеобщия ентусиазъм – още не беше позагладнял, ма шумихата около него си беше чист апетайзер.

      ......  и точно тука ..

Слонът каза недоразбрал –      

‘Видимо ще има потоп              

Общо взето , един жирафът     

Се влюбил в антилопа !’           

..................................................

И веднага се вдигна шум и лай

И само старият папагал
Силно изкряка от гъсталака
Жирафът е голям, на него всичко му е ясно!

        Нашта групичка се опули на тази тривиалност и Кваз започна да кашля от възмущение, Зиг от възторг, Жон от вдъхновение, Гед ... (опашката му започна да се мърда неудържимо , а Пеп си подхвръкна и на подскоци започна показва, че мостове не я интересува .... в краен случай някой ще я пренесе на гръбчето си.

        Жирафът киризеше от високо и умопретегляше, събираше, трупаше, интегрираше, пишеше си бележки за всяко ‘За и Против’ за тези бунтарчета отдолу, дъл’ стават за нещо по – яко или просто си почесват езиците , накрая изваждаше в уравнението количеството им акъл от сметката и спокойно си даваше почивка за похапване на върхарите. А подстрекателите лъсваха сред тълпата и беше лесно да ги зафиксираш ...

        Жон беше странно животинче, ходеше си на два крака, ма главата му все беше отдолу (някой злословничеше, че бил явен воайор и открито гледал под полите ... ) ... та както така си ходеше, всичко в главата му беше на обратно и първоначално той се развика, че има страхотно лесен проект да се строи мост с колоните нагоре, щипнати за облаците, ма са сети, че мостуващите просто ще си изпопадат във водата, та като си разтръска долната глава (... долната , а не долната)  му се избистри нова конструкция – въжен мост ! В гората беше пълно с паяци, щял да ги захрани с гума и гипс и цимент и арматура, та на му наплетат връвчици и въженца от лявото дърво до дясната скала и после щял да убеди колонията костенурки да правят постоянен флаш моб по паяжинките, осигурявайки хоризонталната пешеходна част ... щеше лесно да ги убеди като организира 40 годишен поход към Обетованата Земя по подобие на Моисей ... после можело костурките да се сменят със змии ... или пък да се наредят отдолу стадо хипопотуци и хипопотами ... ‘-ХЗ’ заключи накрая, ‘ще импровизираме ...’

        Гед бил стандартен дебел стършел, като ония – мъхнатите жълто-червеникаво-черни отпред с дълга яркозелена опашка, завършваща с две панделки (шипчета ако предпочитате). Бил тромав, жужал ужасно и с помощта на чифта си малки крила бил способен да прелети реката на три почивки върху водните лилиии, жаби или туфи тръстика. Особено обичал да дразни ленивите крокодили и хипопотами като им кацал на носовете, бъзикал ги от близко разстояние и ги потупвал покровително  ... но ако той подушвал нещо подозрително започвал да стихоплетства, което довеждали слушача до вцепенение и хибернизация, което точно и той целял ... в такъв случай можел с часове да се кефи като се драчи с речните хвъркати комари и водни кончета, да им натрива носовете и ловко да излиза сух от водата и от кашата дето забъркал...

        Зиг също не бил цвете, такъв един миловиден и симпатичен. Саморъчно се беше обявил за издател на жълтата хроника и произведенията му жадно се поглъщаха от мравуняка, предизвиквайки вълни от разпространяващи се цветни концентрични кръгове, та гората постоянно се обагряше в различни нюанси жълто, зелено, пурпурно и други шеговити тонове. Беше Алфа ! Излъчваше своите алфа вълни, които завладяваха сърцата, лапите и опашките на горските обитатели, ам на някои действаше по странен начин, та те истински придобиваха самочувствието на омега мъжкари ...... омега .. ама мъжкари ... такова чудо на природата да сте виждали някъде .. ?  По едно време някои слабоумници възроптаха като богомили и решиха да преобърнат света в кирилишки наклон, но не им се отдаде. Даже се появиха странни издънки на кривата вяра, на която за тартор се самопровъзгласи някаква си ‘Ъ’ .. женска, дет я озаптиха овреме да не наплоди и затлачи гората с 'Ъ-т' четата си ... Всъщност Зиг се общуваше с каквилине странни Моделки и политически тутки, ма слава богу те не успяваха да го отклонят от правата вяра и той кротко си се връщаше в редакционната си жълта колегия с нов, ‘сногсшибателен’ мат’рял ... Пърпореше си с ‘смарт_ната’ вратокормилачката и не признаваше червените светофари и всички други физични закони, ускоряваше се от 100 до 0 като едното нищо и се чудеше що другите четириколесни мръдват кат кост’урки. Ма в къщи беше примерно момче и се самоносеше достойно в компанията на жената.

        Пепи дремеше, но от опит вече другите гадинки знаеха, че дебне на гюме кой с дамоклевия меч да насече на стихове и блудства. И тя ги връткаше едни думиблудства като Зиги, само дето при нея не се знаеше как ще ги изтипоса - в проза, поезия или ще ги накъдри в някой виц, та и Гед с неговото непукистко поведение на одръгнал на всичко жираф же почне да припада, жаден за дезинфектант.

        Кваз също не беше стока, ма допълваше дупките на компанията и запушваше цепнатините хладнокръвно, ... безнервен, слушаше внимателно и баш в най - неудобния момент долиташе от далечната си обител и вмъкваше в общата приказката своето вледеняващо спокойствие, което нажежаваше до приятно розово-синкаво-червено думите на (и включително) опонентите му.

        По едно време Щур прелитайки набързо, носена от стихотворните смехотворни крила, набързо прецени ‘???’ събрание (което по вътрешната й оценка било ЩУРО ... глупаво), даде си божествените указания и напътствия, подръчна тук и там и доволна от въдворения ред отлетя в горната гора, където стихоплетците си бяха направили гнезденца, притеснявайки леко ангелчетата и херувимчетата (ама те не им се сърдеха, щот бяха почти божествено мили, и щото навлеците си скриваха внимателно жилата и нищо подозрително не им се виждаха)

        Блу се намеси точно навреме, защото животните клепаха с уши и мърдаха опашки в недоумение. Първо пернатите и хвъркатите възроптаха от такъв Ленински Съботник и Неделник на всеобща трудова повинност да се строи нещо, дето им беше съвършено безполезно. Рибната общност заяви, че ще сезира Комисията по Благоустройството защото се предполагаше поставянето на водни препятствия, които щяха да нарушат екоравновесието в реката, затлачването й с празни мисли и съчки при наводнения , както и вероятното обрастване на колоните с миди и капани. Пълзящите, лазещите, тичащите и бягащите имаха също свои претенции, дискутираха в дълбочина вероятността за поява на дупки, които щяха да се ремонтират перманентно, чифтокопитните и лапоходещите се караха за заложения дупчест размер .... Блу обаче разпъна един грамаден бял екран между две дървета и с два замаха на мишката там се появи ...мост ... викториански колони, фризове, пешеходци, слон, на няколко места по върховете имаше ‘хотелчета’ за пернати, а цялата структура приличаше .. даже и превъзхождаше Градините на Семирамида ... тълпата извика ‘Ах и Ох’ , дупките бяха забравени и понесоха архитектката на ръце и опашки

И само старият папагал
Силно изкряка от гъсталака
Жирафът е голям, на него всичко му е ясно!

        Лъвът се премести на противоположната кълка, щот' слънцето вече го беше напекло яко, слушаше с половин ухо и се чудеше на всеобщия ентусиазъм – нему беше все тая от коя страна на реката ще ги яде.

      Зиг пак се обади, че в редакцията го натиснали да пише за Моделка, ама събралата се тук компания била къде къде по- подходяща за управление на вестника, а тук се занимавали с реални работи ... а иначе се разби в гърдите ... че ще организира жълтеникавата си публика на небивал парад с фойерверки по случай откриването му ... и като пирон на събитието трябвало слонът да потанцува върху моста ..(ха .. ! .. пирон на пилон .. леле )  ... Жон пак се отплесна и започна да агитира за някакво си ХЗ, което било пенкилер и страшно точен аналог на Аладиновата лампа ... можело и мост да построи, и като по метода на ХЗ се получавало точно предписание колко подпори и ферми трябвало да се положат ... После пък заразправя някакви небивали приказки, че можело да се насипят всичките мръсни диаманти (имало ги в необикновено огромно количество в чистилището на Пешо, онзи , с ключа) и щяло да се получи дига ... ама го смръчкаха веднага, щото язовир не кефеше публиката ... И тогава ............  И тогава Зиг се сети за Алфата, дето планини и мацки може да събаря, та такова ли просто нещо не може да срути!!!! Ам после се сети, че животните искат да се строи, а не да се рути. После пък Гед тръгна да обяснява, че котката му била страхотен подмазвач , трябвало било само да я качиш на врата на някой строител, тя елементарно му влизала в кожата и ... .. . мостът бил готов,  после пък се отплесна по пернатите и започна да изсипва мъдрост след мъдрост, ама към края .. обясни как ще ентусиазира строителите, ексхибиционизирайки се, а то било лесно при него, защото като надене бялата си дългаТ_шъртка с цветно напечатан секси бански и прашки, нищо наоколо не устоявало и се укротявало без бой.

И тогава папагалът силно извика от гъсталака      
Жирафът е голям, на него всичко му е ясно

Опааааа .... ... ..

Това е от друга приказка, но Папагалът се оказа истински !

И жирафът – също !

        Жирафът гледаше тъпо и им се чудеше на тази животинска пасмина – що им е да строят мост, когато спокойно можеш да се поразходиш в реката ! А папагалът си наперчи перчема, ама всички го изгледаха кръвнишки. Жирафът се отегчи и бавно нагази във водата за да заформи окончателната пълна диагноза, добавяйки и рибоплуващите твари в сметката. Пеп също се отегчи и намаза всички проекти с ароматната Пандест_нещо си и стана едноооо ... весело ... вследствие на което бойкото настроение се спихна (т.е. .. спаружи .. смръчка .. ), събралите се почти заглъхнаха диспута и всеки остана сам за себе си с някаква странна и неточна представа около заключителното решение ..

На жирафа му писна да съгледява дивата ентусиазирана писателска меласа там долу, беше се вече накоремил с вода от реката и .. се запъти да си похапне възвисшени мисли от най - високото дърво ... нападали от стихоплетните ангелски облачета ...

Когато ...

        Лъвът се беше препекъл и от тази страна, та размърда мустак и рече :

    Хм ... ГРРР, .. хм ... Аз предлагам да построите мост по продължението на реката .. та да  мога спокойно да си се разхождам .. И нема хам , нема хум ... айде, че довечера мога да огладнея ..... А , ...и ... за да не е сега ...  -След кратък размисъл – Едно ми е тъпоооооо , правя Конкурс за тъпа смешка , ама толкова тъпа, че да ме търкулне и да ме дотъркаля до реката, че ми е и жадно на всичко отгоре ....

        И тогава всички замръзнаха ... УЖАСссс ..., защото папагалът се изцепи, нарушавайки всички канони на партийните събрания да НЕ се изказва след дълбокоумното словоизлияние на НАЙ – важия – и понечи да извика от гъсталак ..’Жирафът ... ‘ ..

        Ама ... Хм .. папагалът му с папагал, достатъчно време бе стажувал като шофьор и придворен шут при най – главния, та беше вече готов да му заеме поста и хич не му пукаше от долнонищите затривайки ги още по-дълбоко за назидание и за собственото си възвеличаване, ... защото знаеше, че най накрая кривака ще бъде хванат здраво от

Пъдаря

Дет ще разгони цялата тази гмеж , от и с, нездрави мисли, играещи си на стражари и апаши и ще ги натири обратно на учебните скамейки да събират отново знанията по краснопис, умнопис, ...

Винаги накрая той дърпа пердето , крие слънцето и вика професионалиста Сънчо, дет е факир по пеене на приспивни песнички и обайване на непослушни дечица.

----------------------

Заб**ежка: Всички преки и косвени съвпадения на цитираните аватарни съкращения на имена... не... са случайни... та се получи една копродукция за развлечение и смях (ако сме успели) на читателите от тази гора 😍

 Благодарност и за вашето присъствие на форума!

(вероятно лично сте присъствали тук, ама не сте забелязали)

(дето имаше една реклама .. 'не сте забелязали, че спестявате .. ')

А Мостът с главно "М" ще го построим все някога!  🤪