Не харесвам слънце, не харесвам жега, не харесвам лято. Има лек привкус на горчиво. Нещо което кара корема ми да вие от болка, нещо което изтрива цвета на всяка стена и всичко наоколо. Настръхнах. Прихвана ме клаустрофобия от хората седящи покрай мен. Въреки, че не оставах доста сам, се чувствах самотен, знаех че всяко нещо приключва с идването на лятото. Смехът, плоските шеги и незабравимите истории караха сърцето ми да тупти силно, защото това ме караше да се чувствам жив, истински жив, като да видиш светулка в тъмното.... Въпреки че е толкова малка, жужаща и смущаваща приятната прегръдка на нощта, я оценяваш и това топли биещия орган, който все още поддържа дишането и чувствата ти заговарят все едно слушаш любимата песен, когато е пусната по радиото. В същата онази вечер, осъзнавах, че това е последното събиране за тази учебна година... Вече нищо няма да е същото... Всичко щеше да се промени още на следващия ден... Но се отдадох на момента-еуфорията, това нещо, което те кара да забр ...