Какво му пречеше снимката
Ще ме довърши тоя моя. Помолих го да ми оправи простора. Нарочно ли го прави? За втори път го моля да забие един пирон и за втори път е със счупен палец на лявата ръка.
Първият път беше след сватбата. Помолих го да забие пирон над леглото в спалнята, за да закача сватбената ни снимка. На нея сме с мама. Тя ни е прегърнала нежно. Това ми е любимата снимка. На нея изглеждам супер. Мъжът ми не е толкова фотогеничен като мен и изглежда сякаш е намръщен.
- Защо точно тая реши да закачиш?
- Майка ли наричаш „тая"?
- Не, снимката. Честно да ти кажа, не мога да я гледам.
- Мама ли?
- Не, снимката. Като я закача над леглото, няма да мога да й се радвам.
- Добре, тогава ще ти я сложа на нощното шкафче.
- Моля?
- Да й се радваш.
После не можех да разбера защо снимката е все обърната или похлупена надолу.
- Защо бе, мило, виж колко добре изглеждам?!
- Майка ти има толкова изразителен поглед, аха и ще ми проговори. А на мен ми се спи. А я погледна, а цяла нощ няма да мигна.
- А аз си мислех, че не можеш да я понасяш.
- Кой, аз, твоята майка?! Шегуваш ли се?
- Ох, олекна ми.
Чудя се, нарочно ли се прави на луд или си е мързелив.
- Мило, щом толкова те боли пръста, дали да не извикам мама малко да ни погостува? Хем ще ни оправи и простора?
- Не, мина ми.
- Мило, вратата на гардероба нещо не се отваря добре.
- Ще я оправя и нея.
- Ще погледнеш ли и пералнята?
- А, пералнята не мога. А дали да не извикам мама, тя сама си я оправя нейната?
- Не, не я притеснявай жената. Аз ако трябва ще пера на ръка.
Майка му ще идва, как ли пък не! Не мога да разбера защо да не дойде мама?! Вярно, че много говори по телефона и той не може да си гледа мачовете. Но първенството току-що започна, ще има да гледа... Вярно, че си кани гости и моя се оплаква, че не може да си почива. Но пък готви. Яйца на очи, яйца по панагюрски. Аз правя само бъркани. Мама поне разнообразява. А неговата само върти баници и мекици. Толкова напълнявам като дойде. А той само за ядене мисли. Мъже!
- Мила, а дали да не помоля мама да се снима в цял ръст и да сложим снимката й на твоето нощно шкафче, някак празно стои?
- О, не. Аз мисля да махна сватбената снимка и да сложа свещички, по-романтично е.
- И аз така мисля. Все пак спалня е. Сложи свещи и на мен ще ми стане... по-романтично.
- Добре. Винаги става каквото ти кажеш, скъпи.
Ей, ще ме умори тоя моя. Един пирон не може да забие, а аз все гледам да му угодя и пак недоволен. Не мога да ги разбера това мъжете. Какво му пречеше снимката на мама?!
© Светлана Лажова All rights reserved.
