23 min reading
Какво оставяме след себе си
Стоян махал с ръка на жена си и невръстните си деца, докато влакът се отдалечавал от перона. Командировали го. Отново. Този път в Петрич. Дали тъгувал ли? Не. Цели четири месеца бил прекарал със семейството си у дома и му било дотегнало. Стоян бил все още по детски любопитен и със свободна душа. И нищо, дето го връзвало не търпял за дълго. Освен съпругата си. Не че Стоян не изкарвал добри пари, но все пак благоверната му била от богато семейство и живеела в къща като палат. Бракът му с нея го измъкнал от сивотата на забутаното селце, в което отраснал. И той вече не бил „някакъв си”, а „Някой”. Знаел, че всички негови съграждани му завиждат и това го изпълвало със задоволство. Но…такъв си бил Стоян – кипящ от енергия, млад още, хубав, със сини очи. И винаги е бил любовчия. Жените го харесвали, а той знаел как да се възползва от това. Пък и виновен ли бил, че има „слаби ангели”. Все пак е мъж…
Едва слязъл на гарата веднага забелязал една фина девойка, опитваща ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up