Аз живея в блок. Той е осем етажен и на всеки етаж има по два, а понякога и по три апартамента. Навремето бяха пълни. Преливаха от народ. Само в нашият вход бяхме една тумба дечурлига.На осмият беше Хапчев. С него изпуших първата си и почти последна цигара. Космос. Баща му беше намерил от някъде сума пакети от тази марка. Ние си взехме и на тавана запалихме. Имах чувството, че попаднах в орбита. Зави ми се свят, помня и едва останах на крака. Бяхме бандата от вход Ж. Воювахме със няколко други банди от блок Тодор Койнов и Ана Вентура. Зимата се замеряхме със заледени снежни топки, а лятото със буци пръст. Тогава не беше като сега. Снегът стигаше метър, а ние малки, цели потъвахме в него. Нямахме днешните модерни шушляци и непремокаеми обувки и да си навън при минус 10, с по метър сняг, си беше приключение. Носех от онези стари платнени анцузи, които имаха нещо като ластик на края, да не ти се вади крака, а колената им винаги седяха провиснали, като торби. Якето ми беше старото на батко ...