Календарът от Лидо

        Отивам на лов. Ще държа двете кучета на Джендо и резервната му пушка. Нещо като Санчо Панса. Оръженосец плюс кучевод. Джендо завърши Лесото и сега е шеф в горското. Всички кандидатствахме за инженери, доктори, архитекти, юристи, но той единствен в Лесотехническия. Тогава ми изглеждаше доста смахнато. Естествено Джендо е и шеф на дружината. Изнасяме се с няколко джипа в горите тилилейски. Ако ме питаш, не знам и какво щяхме да ловуваме. Мечки ли, зайци ли или глигани. Наистина не знаех. Оказа се, че като неправоспособен не мога да участвам в хайката и ще ги чакам при колите. Трябва само да подготвя огъня и като дойдат да ядем. Зминаха. Повъртях се малко и реших да пообиколя. Тръгнах по пътя и след около половин час стигнах някакъв манастир.
 

 "Добър ден! Ще помогнете ли?" Колата беше натъпкана с провизии. Пренесох няколко кашона, чанти и някакви платове. "Това ли е всичко?" "Това е. Поседнете да си починете. Сега ще дойдем." Излязоха и прекосиха двор към отсрещната по-стара сграда. Огледах се. Тук, където внесохме провизиите беше много по-ново. Сигурно беше нещо като хотелска част. Имаше добре обзаведено помещение, приличащо на механа с камина в ъгъла и миндери край стените. Имаше нахвърляни  овчи кожи, една голяма кръгла маса с трикраки столчета.

Камината беше подготвена. Драснах клечката, повях малко с една метличка и  се разгоря приятно огънче. Сестрите се позабавиха доста, но когато дойдоха изглеждаха страшно освежени и красиви. Носеха сладки, кафе и абсолютно истински "Камус". На въпросителния ми поглед светлооката промълви "Ще пиете ли един коняк?" "Как няма и то френски." "С ловджиите ли пристигнахте?" "Да, но аз самият не съм. Просто тръгнах за разнообразие.""Наздраве и успешен лов на вашите приятели!" "Мерси! Сигурно ще обикалят цял ден." След второто наздраве започнах да ги оглеждам. Това определено бяха жени с голям финес. Имаха перфектни маниери. Разговаряха свободно за политика, мода, музика, светски събития, кинофестивали. Очевидно познаваха добре някои от западните страни. Разговаряхме много леко. Изучаваха ме дискретно. Постепенно разбраха с какво се занимавам и че мога да им доставям много изгодно материали за техните произведения. Изработваха църковна утвар от коприна сърмени шевици и цветни кристали. Разменихме си телефоните и аз се приготвих да тръгвам.
       На приятелите не казах нищо. Върнаха се кални до уши. Бяха убили сърна. Драха я, делиха я, но аз мислех за друго. Какво е накарало тия жени да станат калугерки. Нищо не разбирах. Реших да дойда следващата седмица, да донеса материалите и ако мога, да задоволя заглождилото ме любопитство. 
        В събота по обяд цъфнах в манастира. Посрещна ме по-високата, която приличаше на испанка. Светлооката беше заминала някъде с колата. Поговорихме си малко. Оказа се, че освен тях двете в манастира живеят още три възрастни жени, едната от които игуменката от месеци била на легло. Другата жена я гледала, а третата се оправяла в кухнята. Двете младите се занимавали със снабдяването, сметките и това крило с хотелските стаички. През лятото се пълнели, но през зимата рядко идвал някой. Седнахме до камината. Чували ли ли сте, че хубавият кон и под скъсания чул си личи.  Личи и още как, като знаеш как да седнеш и как да станеш и как да направиш небрежно подхлъзване... Тая жена имаше необикновена грация. Движеше се като балерина. Извинението ми е, че е монахиня, иначе нямам представа какво щях да правя. Дяволска съблазън. Бях решил, че ще мирувам. В тоя коняк май има нещо...Става ми едно приятно и разговорливо. Не се сдържах. "Кажи ми, сестро, как е възможно, жени като вас, които са очевидно солидно образовани и с не малък житейски опит да се затворят в тоя манастир в дън горите?" Испанката се замисли малко. Очевидно очакваше тоя въпрос. После промълви леко отегчена"За какво ти е да знаеш? Тук ни харесва. Имаме си всичко. И кола и телефони и лаптоп. Можем да ходим където поискаме. Какво друго ни трябва?" "Ами мъже например." " Ооо, не. Мъже не ни трябват. Ние сме божи невести. Тук мъже идват само по работа, когато има нещо за ремонт." "Ами аз?" "Ти също си по работа. Нали донесе материали." Много добре виждах, че очите ù се смеят през цялото време. "Но сте живели и в чужбина, нали?" "И двете сме били доста години по чужбините. Преди три години се засякохме  в Париж и оттогава сме заедно. Видели сме всичко в живота. Направо ни писна и решихме да се върнем." " Да, ясно, щом вече не ви е интересно?! Има логика." Казах го, но си мислех точно обратното. Кой ще си дойде ей така, след като вече е бил адаптиран и освен това е привлекателна жена, която може да завърти когото си поиска. Докато си мислех и отпийвах от конячето, вратата се отвори с трясък и другата хубавица нахълта ухилена и с няколко чанти в ръце. "Здравейте! Ели, ела да видиш! Нали ще ни извиниш за малко?" "Да, да, естествено" Двете хлътнаха в страничната стаичка и затвориха врата. Чуваха се как весело хихикат. Тръгнах да обикалям механата. Отстрани на камината имаше окачени стари календари.
 

Единият представляваше сцената на "Лидо" с десетки танцьорки. Много стройни и красиви. Моите домакини се забавиха прекалено много и реших да поизляза в двора. Повлякох се по пътеката и неволно погледнах към прозореца на стаята. В средата стоеше чудно хубаво синеоко момиче почти без дрехи. Испанката я беше прегърнала и май се целуваха. Не съм сигурен. Погледнах само за малко. Вече беше късно и си тръгнах. Бяхме се разплатили за материалите. Пък и мъже тук идваха само по работа.

 Куш