Sep 29, 2017, 9:56 PM

Калина (по действителен случай) 

  Prose » Narratives
3114 2 4
16 min reading
I.
Времето беше побесняло. Страшна виелица се извиваше в селото и цялата околия. Снежен прах се сипеше от небето и заличаваше калдъръмените улички и пътищата. Вятърът блъскаше яростно по прозорците на бедните къщи, за които само извиващият се пушек от комините казваше, че има живот в тях.
В този ден Калина беше легнала да ражда. Нямаше каруца, която да отиде до съседното село в туй време и да докара акушерката. Затуй една баба, дето преди цял век е била медицинска сестра, щеше да изроди бебето. Калина лежеше на земята до печката и се превиваше от болка, като ранена вълчица. Ревеше ѝ се, ама се мъчеше да е силна, заради детето, дето беше на път. Тенджерата с вода се беше нагряла, чистите кърпи бяха приготвени, но мисълта, че нещо ще се обърка, не напущаше младата булка.
- Ако е писано да мреш, ще мреш! - мърмореше свекървата, стоейки до вратата с кръстосани пред гърдите ръце. В очите ѝ Калина не срещаше нито притеснение, нито съжаление. Ала на пук на нея и цялата ѝ злоба, беше решила да ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Боян Боев All rights reserved.

Random works
: ??:??