Камен и Росалия притичаха по калната пътека в малката градинка. Озоваха се мокри и развеселени пред входната врата на къщата на Роза. Русото момиченце почука нетърпеливо на вратата и с баща ѝ се спогледаха заговорнически.
– Росита, моля те, мисли преди да говориш. Не забравяй какво се разбрахме. – притеснено напомни Камен на дъщеря си
разговора им в колата.
– Да, тате, ще си мълча. Не знам как, за това ти побързай с разговора за възрастни.
– Не ме манипулирай, момиченце. – засмя се Камен. – Не е толкова лесно, колкото си мислиш.
– А на мен как ми го каза толкова лесно? – не отстъпваше Росита.
– Е, не мога да те доведа тук без да знаеш защо.
Вратата най-сетне се отвори, прекъсна обясненията им, а те зачакаха Роза да ги спаси от дъжда.
– Вие двамата какво правите тук по това време? – изглежда на Роза не ѝ пукаше от
недружелюбното посрещане.
– Не се ли радваш да ни видиш? – чаровната усмивка на Камен засия на лицето му.
– Всъщност, не знам... Влезте, влезте, да не хванете пневмония и аз д ...