КАМЕННО МОМИЧЕ
Слънцето напичало неудържимо горещия пясък. Невероятна жега измъчвала майстор Дейв. И тази сутрин той поел пътя по стръмните скали. От доста време неуморно дълбаел камъните по тези места. Вървял решително към най-високото място на причудливите скални образувания. Спрял се в подножието на грандиозна бяла скала и за миг си поел дъх. После се вкопчил здраво в нажежения камък и започнал да се катери към върха. Бързо се изкачил и се огледал наоколо. Тези невероятни скални форми се издигали сред необятните пясъци. Накъдето и да се обърнел, се простирала безгранична пустиня. Дейв харесвал това място въпреки сухата пустош. Зад дюните на север се намирал неговият град. Там бил домът му. Прибирал се късно вечер, за да преспива само. Прекарвал времето си на тези скали. Обожавал да създава каменни статуи. Сега бил решил да направи каменно момиче. Избрал подходяща скала и бил готов за работа. Извадил чука и длетото и започнал да дълбае. Увлечен в работата си, той нямал време за себе ...