2 мин reading
По-някога от някога и даже съвсем някога, толкова някога, че още нямало компютри - тогава се е родил дядко. Две години по-късно се е появила на бял свят и бабче. Още на 18 дядко е напил водата на бабче и... ето ни днес - дядко, бабче, мама и тати, чичо - все още неженен и моя милост - три поколения. По покана на бабче сме се събрали всички без да знаем причината, защото не са рождените им дни, не са и именните, загадка и навалицата е голяма, и както винаги такава апетитна миризма се носи от кухнята, че нямам търпение да седнем на масата. Бабче прави страхотни вкусотии и...
GSM-ът пропя - опи, навън...
- Обичам те пухче, кажи!... Няма да мога, нали ти казах, че... оки, чао, обичам те... не те разбрах... а, да... чао, и аз тебе... да бе, госпожата по физика нещо се беше саднала*... и вие ли я нахранихте**... о, да... и аз, пухче... добре, чао, обичам те!
Супер, вече сме на масата. Тати не издържа и пръв наруши традиционната тишина преди вечерята.
- Мамо, не ни дръж повече в напрежение, и ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Log in
Sign Up