Камертон
По-някога от някога и даже съвсем някога, толкова някога, че още нямало компютри - тогава се е родил дядко. Две години по-късно се е появила на бял свят и бабче. Още на 18 дядко е напил водата на бабче и... ето ни днес - дядко, бабче, мама и тати, чичо - все още неженен и моя милост - три поколения. По покана на бабче сме се събрали всички без да знаем причината, защото не са рождените им дни, не са и именните, загадка и навалицата е голяма, и както винаги такава апетитна миризма се носи от кухнята, че нямам търпение да седнем на масата. Бабче прави страхотни вкусотии и...
GSM-ът пропя - опи, навън...
- Обичам те пухче, кажи!... Няма да мога, нали ти казах, че... оки, чао, обичам те... не те разбрах... а, да... чао, и аз тебе... да бе, госпожата по физика нещо се беше саднала*... и вие ли я нахранихте**... о, да... и аз, пухче... добре, чао, обичам те!
Супер, вече сме на масата. Тати не издържа и пръв наруши традиционната тишина преди вечерята.
- Мамо, не ни дръж повече в напрежение, изплюй камъчето, какъв е поводът да ни събереш така спешно тази вечер?
Всички впериха поглед в бабче. Винаги стоеше отляво на дядко, една такава дребничка, да се чуди човек какво е това, което караше и дядко, и мама, и тати, и чичо, даже и аз да се вслушваме в думите й и при това, да правим всичко с радост. Сега беше свела поглед и цялата сияеше. Годините се бяха разбягали от лицето й. Тя сложи ръка върху ръката на дядко, поледна го и...
- Доживях! Днес - гласът й леко трепна - за първи път чух от дядко двете думички - Обичам те! - а очите й, очите й... бяха само Любов...
Тийнейджърски жаргони
* садната - депресирана.
** да храниш някого - да сипеш "красиви" думи по негов адрес.
© toti All rights reserved.
