Зазоряваше се. Слънцето се плъзгаше плавно над отсрещния хълм и закачливо докосваше прозорците на заспалото село. Земята постепенно се отърсваше от вчерашната буря, дори птичките подаваха плахо главички и изпробваха гласчетата си в нещо като песен. Изминалата нощ беше страшна. Вятърът превиваше до земята короните на дърветата. Дъждът плющеше безмилостно по покривите на къщите. Дори недрата на земята се разтресоха. Жителите на селцето отдавна не бяха виждали подобна стихия. Настъпващото утро напълно контрастираше на изминалата нощ, все едно нищо не се беше случило. Лизи излезе на полянката пред дома си, беше станала рано и сега се наслаждаваше на пробуждащата се природа. Една капка се стече по листенцето на розата, замръзна за момент преди да се откъсне и да полети към земята. Лизи видя как сутрешните лъчи на слънцето преминаха през капчицата и сътвориха експлозия от цветове. Засмя се. Денят предвещаваше да е прекрасен.
Тя бе едва петнайсетгодишна и неща от рода на стихийни бедствия бър ...