Откакто разбра, че Анна е бременна, се чувстваше като в капан. Не беше време за деца. Поне за него – не. Но той беше готов да поеме отговорността. И този път. Струваше ли си? Все още не му беше ясно. Трябваше да бъде сигурен в човека срещу себе си. Тя много искаше деца. Беше по-голяма с няколко години. Това, естествено, нямаше значение. Но за нея – имаше. Биологичният ù часовник тиктакаше неумолимо. Затова беше готов да реши въпроса докрай. Само че вече бе поумнял. Не искаше поредната лъжа, поредния безсмислен брак, поредния хомот... и поредния развод.
Приготви всичко за вечерта: терасата, масата, украсата, облеклото, храната, напитките. Изпипа последните подробности в детайли. Премисли всичко: разговора, въпросите, доводите.
Извади малката кутийка с пръстена и го отвори. Може би, за да се увери за последно, че всичко е наред. Малкият камък проблясна и сърцето му се сви... Не знаеше какво го очаква. Всъщност нямаше време за слабост. Точно сега трябваше да бъде силен. Трябваше да успее. ...