Капанът
Откакто разбра, че Анна е бременна, се чувстваше като в капан. Не беше време за деца. Поне за него – не. Но той беше готов да поеме отговорността. И този път. Струваше ли си? Все още не му беше ясно. Трябваше да бъде сигурен в човека срещу себе си. Тя много искаше деца. Беше по-голяма с няколко години. Това, естествено, нямаше значение. Но за нея – имаше. Биологичният ù часовник тиктакаше неумолимо. Затова беше готов да реши въпроса докрай. Само че вече бе поумнял. Не искаше поредната лъжа, поредния безсмислен брак, поредния хомот... и поредния развод.
Приготви всичко за вечерта: терасата, масата, украсата, облеклото, храната, напитките. Изпипа последните подробности в детайли. Премисли всичко: разговора, въпросите, доводите.
Извади малката кутийка с пръстена и го отвори. Може би, за да се увери за последно, че всичко е наред. Малкият камък проблясна и сърцето му се сви... Не знаеше какво го очаква. Всъщност нямаше време за слабост. Точно сега трябваше да бъде силен. Трябваше да успее. Това беше неговият последен шанс..
Захвърли далеч всички съмнения. Очакваше я всеки момент. Трябваше да бъде усмихнат и красив - такъв, какъвто го виждаше винаги. Извади пръстена от кутийката и го скри в лалето от черен шоколад, специална поръчка в сладкарница "100 грама сладки".
"Всичко ще бъде наред!" - успокои сам себе си. -"Този път ще бъде истинско и никой няма да ме върже! Няма да бъда отново бàлама!!"
Чу стъпки. Анна беше дошла:
- Здравей, скъпа! Как си? - усмихна се мило той. - Харесва ли ти? Малка изненада,! За теб, съкровище...
- Да! Наистина! Изненадана съм ,слънце! - Анна се огледа наоколо и видимо доволна се усмихна: на красиво подредената маса и на огромната тераса. Всъщност терасата бе част от козирката на блока, но нейният любим я беше превърналза вечерта в импровизирана градина под звездното небе. - Как ти хрумна?! Красиво е! Сам ли си направил всичко?
- Да! Сам... за теб, любов моя! Обичам те! - последните думи той прошепна нежно в ухото ù и се усмихна искрено.
- Значи... - тя се обърна към него с учуден поглед - значи искаш детето? - топла усмивка се разля по устните ù... Лицето ù се озари. Беше най-щастливата на света. Искаш да бъдем заедно? Ще ми предложиш ли? - очите ù се разшириха от възбуда, макар че миг след това осъзна: не трябваше да изтърсва тези думи...
Той се усмихна мълчаливо. Някаква горчивина се запъна в ъгъла на устата му... В сценария май изникнаха промени и трябваше да импровизира:
- Скъпа, явно трябва да започнем от десерта... Много си нетърпелива. Мислех да прекараме една прекрасна вечер. Но тя и в този вариант може да бъде прекрасна. - Той падна на колене. Държеше в ръцете си лалето от черен шоколад, в което беше скрит пръстена. После вдигна очи нагоре и продължи. - Обичам те, Ана! Искам да прекарам живота си с теб и с нашето бъдещо дете! Ще бъдем щастливи тримата! Ана, ти знаеш, че имам зад гърба си един провален брак и не искам друг провал. Искам нашето дете да расте здраво и силно. Искам да се грижа за вас двамата. Искам да се обичаме и да си имаме доверие... - той се усмихна. - Кажи , Ана? Ти искаш ли ?
- Да! - едва промълви тя... - Искам...
- Ще направя всичко за теб и нашата бъдеща дъщеря или син. Искам да сте щастливи, за да бъда щастлив и аз заедно с вас... Кажи ми, Ана? Ще бъде ли щастливо нашето дете? Ще бъде ли здраво? Ще бъдем ли щастливи тримата?
- О-о, да! - промълви тя усмихнато.
Секунда след това, сякаш сянка падна върху очите ù и тя обърна поглед встрани:
- Защо ми задаваш тези въпроси? Ще бъде здраво! Да! Така мисля! Внимавай! Дърпаш всички суеверия за опашката... Знаеш, че не мога да съм съвсем сигурна. Но да се надяваме, че ще е така, както искаме... Лекарите ще следят бременността ми. Но-о... ти-и-и? Какво целиш с тези думи?
- Искам да станеш моя съпруга. Искам да изживея живота си с теб и с него - той посочи утробата ù. - Искам животът ни да е щастлив. Нима ти не искаш това?! Достатъчно си грамотна, за да знаеш какви са вероятностите детето да се роди здраво, заради лекарствата, които пи онази нощ, когато решихме, че не искаме все още деца...
- Какво искаш да кажеш? Дори бременността ми да е нормална, няма да бъда спокойна като знам какво си мислиш за мен...
- А аз искам да бъдеш спокойна и щастлива. Най-щастливата жена на света. Искам тримата да живеем наистина добре. Нима има човек, който да не желае това за семейството си? Кажи ми, Ана?
- Аз те обичам, но не мога да ти дам гаранции за нищо. Надявам се да сме щастливи, а детето живо и здраво! Да, то ще бъде живо и здраво! Уверена съм, че ще бъде!!
- Доверието е най-важното за едно бъдещо семейство. Аз ти се доверявам, Ана! - той я погледна топло със зелените си очи. - Доверявам ти се! Така, както ще го правя оттук нататък и през целия ни живот. - Той вдигна малкото шоколадово лале към нея. - Доверието е ключът за нашето бъдеще. Ще те подкрепям и обичам: теб и него, и двама ви, за да бъдем здрави и щастливи заедно до края на дните си...
Когато изричаше последните думи, той чу как тя хлипаше:
- Да! Нашето дете ще бъде здраво! Дори за миг не трябва да се съмняваш в това. Аз не изпих хапчетата тогава. За бога! На 35 години съм! Скоро няма да мога да имам деца. Толкова е хубаво това, което правиш. Изненада ме! Обичам те! - последните думи тя почти изкрещя от вълнение, но когато го погледна и понечи да поеме лалето с пръстена, той беше вече станал и говореше сякаш на себе си..
- Значи си ме излъгала! Излъгала си ме!! Нарочно не си ги изпила... така ли? Ние решихме заедно, че не искаме деца... Заедно купихме опаковката антибебе!!... бяхме заедно - явно не сме били...
- Какво значение има това сега? Ще имаме здраво и щастливо дете! Ще имаме щастливо семейство! Обичаме се, нали?
- Доверието, Ана! Няма ли доверие - няма щастливо семейство! Как да ти имам доверие? Кажи ми! Така ли ще започваме живота си? С лъжа?
Ана го гледаше учудена. Той току-що ù предложи, а сега... не се замисли, когато устата ù се отвори...
- Да! Прав си! Така или иначе, нямаше да издържа, че те излъгах... щях да се тормозя постоянно за това... Притеснявам се много за здравето на детето... изпих хапчетата тогава - исках просто на теб да ти спестя тези грижи. Надявам се да се роди здраво. Сега не те лъжа... сега говоря истината...
- Да, така или иначе, никога няма да съм сигурен кога ме лъжеш и кога не ме лъжеш, Ана... Как можа да ме подцениш така... Сигурно изглеждам много наивен, нали? Нима можем да живеем в лъжа цял живот? Нима семейството се гради на основата на лъжата? Дори да приемем този факт, как ще приемем като факт едно болно дете? Как ще се усмихваме щастливо тримата?! Кажи!
- Добре, това е краят, нали?! Ще махна детето и без това все още е просто... малък зародиш. Ако наистина се роди с малформации, няма да си простя цял живот... Просто съм на 35 и часовникът тиктака безнадеждно... и толкова те обичам...
Капанът! Капанът щракна. Нямаше вече капан! Той се усмихна вътрешно. Струваше си целият този сценарий и думите, които говори цяла вечер. Нямаше да се ожени втори път. Никога! Първото дете от предишния брак - беше напълно достатъчно. Бе чувал как някои мъже се предпазват от такива ситуации. Прибираха дори използваните презервативи и ги изхвърляха сами, за да се предотвратят нежелани ситуации като тази. Тогава се беше смял, но сега никак не му беше смешно. Беше свободен. Беше му леко...
© Нели Господинова Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
-
Аз си мисля, че няма нищо осъдително в това да си "откраднеш" дете. Когато много го искаш (както Ана). Пък и никъде не личи, че тя настоява той да носи каквито и да било отговорности.
Нели, случайно ли е, че тя е Ана, а той няма име (дори когато тя му казва, че го обича, не го назовава по име
) - поредният безименен "осеменител"? -
Естествено, ВаньоМ. всеки знае,че жените са по-емоционални, а мъжете по- рационални. зад думите на жените е скрито много, а мъжете говорят направо. Е в случая целенасочено. Но просто , без заобикалки... логично.. Явно добре съм изградила мъжката гледна точка. Щом те е закачило..
...Може би трябва да помисля над женския вариант по ситуацията.Една женска гледна точка
капан и още нещо щастието да си майка -
Вероятно е въпрос на гледна то4ка, но май по-преди си по-права ,4е е добре да се търси равновесието-м/у женската чувствителност, предчуствие, сетивност, усет и мъжката разумност /осбено, когато са опитни /... офф плямпам си... закачи ме разказа
-
Въпрос на гледна точка..
от коментарите досега се убедих, колко различно мислят жените и мъжете и как не умеят да се поставят на мястото на другия... -
Когато 4овек е честен ,ясен пред себе си, когато знае какво иска, е успял да игнорира най-опасния капан. А тук героят е по-умен, по-мъдър от героинята. (на второ четене)
-
Тина, понякога големите са просто непораснали деца и постъпват по детски най-безотговорно и егоистично, без да питат. Мислят си че като поставят другия пред свършен факт, са спечелили играта.(ако такова сериозно нещо като решението за брак и деца би могло да се нарече игра)
За съжаление с това шега не бива. Не бива да си иограем с човешкия живот. -
Ва банк! Ако ти стиска!
И все пак, човек може да се измъкне от "капан" без да прояви жестокост към другарчето в играта. Мисля си, че големите хора могат да говорят открито, да правят отговорен секс и да постъпват по най-добрия начин, на който са способни. Заради себе си на първо място.
Майстор си, Нели! Разбуни ми равновесието -
Първоносител е змията, а не жената
-
redaktor4e (Червената Шапчица)
Когато реших да пусна разказа знаех,че ще има дебати и че ще има коренно противоположни мнения по въпроса.Никога не трябва да забравяме,че медалът има две страни, дори когато мъжете се държат като прасета.
Но семейството, децата и отговорностите са онези неща към които не трябва да подхождаме с лека ръка. Ако няма взаимно желание за обич, деца , семеен живот, по-добре еда не се правят компромиси. Най-вероятно нито един от двамата партньори в началото не е наясно дали стъпкате: дете и брак ще донесе щастие или нещастие в личен план.( в смисъл когато няма сили чувства).
Аз не съм за абортите. Не ме разбирай погрешно.Никога не съм отнемала живот и мисля ,че едва ли бих могла.(пу-пу!да не казвам голяма дума). Но доверието и честността са в основата на всичко. Не може да полагаш основите на бъдещето си върху лъжа.
А относно раздялата между хората. Нистина е грубо да нашишеш просто смс или електронно писмо на раздяла.Независимо дали в него си пощадил другия и си написал някоя красива и опашата лъжа или си премълчал куп други неща. Премълчаното, лъжата рано или късно излизат на яве, точно в моменти, когато най- малко очакваш..
И все пак..нека не забравяме, че преди да сме мъже и жени сме всъщност хора и като такива допускаме грешки...
d49 (Странник )
колкото подли жени- толкова подли мъже... Все пак винаги има равновесие в природата -
Благодаря, Светле!
Господин Войнов,
Разказът ми не е място за антифеминистични изяви, за обиди и злостни тълкувания! -
Сърдечни поздрави, Нели! Аплодисменти!
-
Наистина "Границата между лъжата и истината, между доверието и недоверието е тънка". Да започнем от там, че крушката си има опашка - всяко действие си влече последствията... - а не някой да си приказва на прима виста: "Егоист"?!!!, "Той е виновен гадняра"... Играта е извечна...нищо не се е променило, "... жената използва мъжа, за отгледа собствените си деца... -(цитат)" - това до някъде обяснява нещата.
В случая мъжът не залага капан, а проверява. Нали като стъпиш на крайчеца на прогнил мост, трябва да си сигурен във възможността му да те пренесе на отсрещния бряг...
И сама се питаш - наистина ли в това се състои смисълът на живота "Кой кого ще прецака".
И развръзката наистина е неочаквана за много от жените - защото те все пак са жени..., ех хубаво е и да са човеци?!
Животът не е игра - но някои се опитват да го изиграят
Хареса ми.
Поздрави! -
female_sg (Бо )
Случват се такива неща...наричат се грешки: съзнателни и несъзнателни
Мия
( Определено преди да пусна разказа се допитах и до лекар в лицето на Мия)
Твърдата ти позиция ме обезоръжи за каквито и да било коментари.
Към брака трябва да се подхожда сериозно, защото след това страдат децата. Дори и без брак партньорите трябва да изпитват доверие един към друг и уважение, освен чувствата естествено които имат...Това не е игра... -
"Слагаш картите на масата и да видим: ако ти стиска!!!Ако не...това е положението." Именно!
А за мъжът - за мен не е мъж, щом не може да контролира импулсите си и не само
-
Тази история е аналогична на една житейска ситуация, която ми разказа един почти непознат мъж. Търсеше изход за себе си. Определено му беше омръзнало да се жени за забременели жени и след това да се развежда.
Според мен нямаше чувства към нея, беше май поредната... Може би затова съм си позволила да го представя така безочлив и безскрупулен.
А ситуацията която съм описала е любимата ми игра Ва банк. Игареш открито. Колкото по-открито и честно - толкова повече провокираш истината, която трябва да излезе на яве. Слагаш картите на масата и да видим: ако ти стиска!!!Ако не...това е положението. няма място да се заблуждаваме и да таим безперспективни очаквания... това е животът!Може би е грубо и нечовешко. Когато е от раз е най- безболезнено. Гилотината е доста хуманно средство ...Е! не винаги действа, но се случва... -
Прочетох, исках време, за да видя как ще го усетя по-късно... И пак стигам до едно и също:
1: Мнооогооо си преживяла! Много си добра като писател. А тук, тук показваш ясно какво не е любовта и колко изкривено може да е всичко, а то много често е така!
2: Доказваш една моя реплика от преди много време: "Всички търсят, само истинските намират, другото е дим..."
Той и тя никога не са се обичали истински, според мен, просто са виждали проекция на своите представи "как би трябвало да бъде" и са се опитали да я задържат ... Кой не би се опитал?
Тук не е важно "защо?", а "как", защото действието е реалност, факт, извършен избор. С него се саморазкриват (пред самите себе си и) пред другия, което е едно и също в един момент. До колко огледалото им харесва е друг въпрос.
-
Тъжно е Яна...Когато си в капан , никак не се свениш да заложиш такъв... Макар че не оправдавам никого за такива постъпки...
Веси,
какво откри?.. -
Съвсем умишлено оставих разказа ти за "десерт", Нели. Хареса ми начинът, по който грабваш вниманието. Обикновено препрочитам проза ти, защото винаги откривам по още нещо. Радвам се, че мога да се докосвам до написаното от теб.
-
Тъжно, че голяма част от тези капани се използват много често и редовно. Хареса ми. Поздрав!
-
Анита,
Главният герой е в капан. Тогава жертвите са много изобретателни. Нищо чудно, че си изпитала негативни чувства към него. В друга ситуация, думите му биха могли да бъдат част от лека сапунка.
Мим,
Краят наистина е край! Дали е гвоздей на програмата? По-скоро неочаквана развръзка, за читателя и премислена и добре планирана за хванатият в капан, човек. Взаимоотношенията между хората не би трябвало да са еднозначни и егоистичи...
-
Нели, хареса ми! Краят наистина е "гвоздеят на програмата". Браво!
-
Сигурно. Егоизмът е човешка слабост. Убива и малки и големи, Юле! За съжаление.
Значи не харесваме другия, защото откриваме в него себе си... Юле,наистина ли не хареса героя на разказа? -
Следя те, и макар че не те коментирам редовно, ти се възхищавам - на умението да редиш слова, като чудесно пресъздаваш емоционалните образи и характери от живота!
-
Определено има две страни в тази история,Чернорозке!Той се чувства в капан и залага такъв... Играе ва банк. Открито: лице в лице! Провокира я...
Радвам се ,че историята ти е харесала, Мелани!
Мария! Това ли е животът ни : кой кого излъгал и прецакал. Нима любовта е игра и борба за надмощие?
По - скоро поставени на истинска плоскост взаимоотношенията между хората сами излизат на яве... Вижда се уважението и неуважението между хората, има ли или няма взаимност, има ли или няма доверие и честност..Ето това е най-важното. Тоава е смисълът.
Петенце, ако това е висотата- моля... По-скоро в низостта си хората показват истинските си лица...
Всъщност ако трябва да бъдем честни -
Отново си на висота, Нели!!!
-
Нели, наистина кой кого: излъгал, прецакал... Вечна игра, която някои наричат любов! Но това любов ли и е? Страхотно! Поздрави!
-
Прочетох с интерес!
-
Дааа...., все пак има две страни в тази история ...и наистина може да се запита човек кой на кого е заложил капан ...., замисляш Нели!
-
remer (Наследник на Куфара)
Радвам се,че финалът ти е харесал. Разказът е мъжка гледна точка. Капанът! Кой на кого е заложил капан? Нека всеки сам за себе си преценява...
Веси,
Границата между лъжата и истината , между доверието и недоверието е тънка.За едни щастието се изразява по един начин, а за други по друг. Радвам се че хареса -
Харесвам такива финали!
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
Не зная защо не съм сложила име на мъжа. вероятно е събирателен образ, вероятно ми се е искало да го обезлича подсъзнантелно.
Може би защото най-вероятно ще остане просто безименен донор. не е необходимо да го знае. нека се самозалъгва ,че е спечелил битката... а може би защото дори след толкова неуспешни бракове все още не е пораснал, не е узрял да бъде баща...и не заслужава да бъде уважаван и назоваван по име..