Картината, която рисуваш цял живот
Въздухът се насищаше от мелодията на подсвиркването му.
Полюшването на лодката създаваше концентрични вълнения, които достигаха всички краища на езерото. Беше една много сумрачна и мъглива утрин през месец Ноември. Отиде на риболов още преди небесата да са се пробудили. Нямаше нещо друго, което да му доставя такова голямо удоволствие, както риболова. Желаеше единствено да е сам върху гигантското тяло вода. Достатъчна компания беше музиката на заобикалящата го природа.
Пенсионира се преди четиринадесет години. Живееше сам. Отдавна си беше наумил, че ще прекара остатъка от живота си в къща до някое езерце, ловейки риба - трупайки тишина и спокойствие в душата си. Картината, която цял живот се упражняваше и опитваше отново и отново да нарисува, бе завършена. Обагрената от червения залез фасада на къщата, издигащият се пушек от комина, песента на жабите по брега на езерото. Беше реалност и се намираше на една ръка разстояние.
© Странски All rights reserved.
