- Каква приятна изненада - възкликна Госпожица By-The-Way с интонация, която подсказваше, че изненадата не е никак приятна - та ти закъсня само с петдесет и пет минути за срещата ни!
Другата Дама с Камилите я погледна изплашено… Изглеждаше задъхана, бузите й се бяха зачервили и ако човек се загледаше по-задълбочено, можеше да види как на мястото, където трябваше да е сърцето й нещо непрестанно трепка… Сякаш беше изминала цялото разстояние от квартирата си на бегом. (А най-вероятно това беше така, защото Другата Дама с Камилите беше много добра в тичането, волейбола, баскетбола… Има ли смисъл да изброяваме?)
- Трябва… Да…Ти…Го…Покажа!
Госпожица By-The-Way направи отегчена гримаса и отпи от джина си:
- Ако това обяснява почти едночасовото ти закъснение, съм навита.
Но Другата Дама с Камилите й даде да се разбере, че случаят не търпи отлагане. Само един поглед беше достатъчен - Госпожица By-The-Way прочете в него Цялата Обърканост на Вселената и се запита… Но не, дори нямаше време да се запита, да допие джина си или дори да го плати! Другата Дама я повлече след себе си, правейки бързи и уверени крачки… Някъде зад тях се забелязваха три големи сенки - Другите Камили…
- Ама… Не съм чувал с картофи, за Бога!
- Моля те, млъкни и ме последвай… Наистина е важно!
Госпожица By-The-Way се обърка. За пръв път й се случваше Другата Дама да не й обясни какво става и защо става… Обикновено те сядаха на по цигара, местеха се от кафе на кафе и така, докато не разнищят историята докрай… (И накрая да се окаже, че всъщност не е имало нищо за нищене.) Тя се опитваше да ходи бързо, но й беше трудно. Ядоса се… А когато се ядосаше, по-добре беше никой да не й се изпречва на пътя:
- Защо винаги бързаш!? И ти и Дамата с Камилите бързате… Не мога да ходя толкова бързо! Уморена съм, недоспала съм си, тъкмо си пия джина… На всичкото отгоре ти закъсня с един час и не ми обясняваш what the… - но Госпожица By-The-Way сама замлъкна по средата на изречението, защото това, което видя, я остави без думи… Тя отваряше уста, за да издаде някакъв звук, но не намираше думи… Те просто дезертираха през аварийния изход на ума й и се скриха… Другата Дама с Камилите й посочи:
- Ето за ТОВА ти говорех!
Но Госпожица By-The-Way не можеше да разбере какво се случва… Или аз съм пияна (но това е невъзможно, защото изпих едва половината джин), или тази приказка, в кято живеем е МНОГО сбъркана… Тя поемаше и изпускаше въздух на пресекулки:
- Това... Това ли е, което си мисля, че е?!
- Да - отвърна мрачно Другата Дама с Камилите - Искаш ли да влезем? Но Госпожица By-The-Way продължаваше да зяпа витрината, пред която бяха застанали. За съжаление, все още не е измислено сравнението, с което да можем да опишем смесицата от почуда, шок, неразбиране и обърканост на Госпожица By-The-Way… Намираха се пред витрината на Галерията, близо до Дома на Момчето Със Синята Шапка. Вътре централно бе изложена огромна картина - напукана австралийска земя, изпръхнало небе, слънце, което свети в изгарящо бяло… По средата седнало на един камък, малко момиче с къса кестенява коса и много тъжна физиономия. Подпираше глава с ръка, докато с другата си играеше с тъмнозелен шал. Зад нея се виждаха три камили. В краката й имаше малко лилаво гущерче, а някъде в далечниата се открояваха четири тъмни силуета. Несъмнено това беше Дамата с Камилите. Само след секунда Госпожица By-The-Way започна да се успокоява… Трябва да има логично обяснение за това, за всичко има причина и следствие! Влязоха в галерията. Откриването на изложбата явно току-що бе приключило, защото под някои от картините имаше залепени червени точки, а хората вече се разотиваха. В дъното на Галерията, с чаша червено вино в ръка, стоеше Художникът. Говореше доста оживено с Галеристката:
- И тогава аз просто му казах: “Пич, намери си работа!”
Двамата се засмяха толкова силно, че Другата Дама с Камилите се поколеба дали да не извади тапите за уши, с които плуваше, но след това се сети, че както всичко останало, което ВИНАГИ й трябваше, беше ги забравила във Великия Град…
- Прощавайте… - започна Госпожица By-The-Way.
- Простено да Ви е - отвърна весело Художникът. (Тя се направи, че не го е чула.)
- Може ли да Ви попитам нещо за една от…
- Зависи от това дали имате физическата възможност, както и психическата готовност, за да зададете въпроса си! - продължи в същия дух Художникът. Госпожица By-The-Way и Другата Дама се спогледаха мрачно.
- Става въпрос за онази картина… - тя посочи. Художникът изведнъж замлъкна. За секунда по лицето му премина сянка. Сетне се посъвзе и рече:
- Въпросът не може да става, той може само да се зададе, знаеш.
Госпожица By-The-Way вече загуби търпение и възползвайки се от факта, че Галеристката лежеше на пода мъртво пияна, пристъпи към Художника и изсъска:
- Слушай какво! В твоята…
- Госпожице By-The-Way - започна Другата Дама - не забравяй: БЕЗ онази думичка! Така каза Хазяйката!
Госпожица By-The-Way толкова се ядоса, че дори сама не се усети как казва:
- Пука ми! А сега… - тя се извърна рязко към Художника и го прониза с поглед - Не знам как, но в твоята…
- Без-онази-думичка…
- … картина, си нарисувал моята приятелка, която само преди час и половина ми се обади и ми каза, че по странни стечения на обстоятелствата, се е озовала в…
- Без-онази-думичка… - допринесе към разговора Другата Дама.
- Австралия! Така че спри да се правиш на много велик и ми кажи what the fuck is going on?! - последното тя едва ли не, не го изкрещя право в лицето му… Художникът се усмихна неудобно:
- Ми…
- Ми е любимият акорд на Самовлюбения ни Даскал! - прекъсна го ядно Госпожица By-The-Way - Искам ОБЯСНЕНИЕ, не ОПРАВДАНИЕ! ВЕДНАГА!
Художникът се паникьоса още повече:
- Ами вижте… Аз просто я използвах за модел… Използвам модели във всичките си картини, но този път беше по-различно, защото тя непрекъснато мърдаше… Иначе е невероятен модел…
(Госпожица By-The-Way се замисли… Типично в неин стил! Дамата с Камилите не можеше да стои на едно място спокойно, дори и за пет секунди, освен ако не яде…)
- И докато се усетя, вече беше станало късния следобед и… Толкова се бях улисал, че…
- ДА?
- Ама не беше нарочно, просто…
- КАЗВАЙ!
- Оказа се, че през цялото време, докато съм я рисувал, съм вграждал сянката й в картината!
Настъпи кратка пауза, по време, на която можеше да се чуе само тихото похъркване на Галерстиката.
- Не… Това вече е…
Художникът се усмихна виновно:
- Но все пак… Картината е хубава, нали?
- По дяволите картината ти! - извика подире му Госпожица By-The-Way, докато излизаше от Галерията, следвана от Другата Дама и Другите Камили…
- Къде отиваме?
Не последва отговор… Отидоха малко по-надолу по улицата… И се озоваха пред Вратата на Вселената… Беше вечер. Звездите и Луната се напиваха в една Кръчма от мъка… (Затова ги нямаше) Другата Дама не зададе повече въпроси. Тя разбра. Нейното Друго Аз вече бе минавало оттук, тя го знаеше… Усещаше го до върховете на кецовете си… И тя сякаш си спомни нещо, което никога не й се е случвало… Колко странно… Нещо, което всъщност не беше неин спомен. Госпожица By-The-Way не се усмихваше. Тя знаеше, че трябва да мине през тази Врата, каквото и да й струва това. Тя звънна на Домофона… Другата Дама понечи да каже нещо като: “Ама часът е…”, но сама се спря.
- Кой е?
- Честито! Вие сте стотния човек, на когото звъннахме днес - току-що спечелихте безплатна доставка на храна от KFC!
- Кой би се вързал на подобно нещо - прошепна възмутено Другата Дама, докато чакаха гласът да им отговори.
- Повярвай ми, Момчето Със Синята Шапка ми каза, че съседите му са толкова задръстени, че биха се вързали и на това - отвърна шепнешком Госпожица By-The-Way, когато чу заветния звук… Едно тихо и жужащо “Дзън!”… Вратата се отвори със скърцащ звук… Вратата с надпис “Образцов подържан дом”… (Трябва да е с две “д”, отбеляза си Другата Дама.) Внезапно се разнесе задушната миризма на сух, австралийски въздух…