( На децата "касички")
Дзън! Дзън! Дзън, дзън, дзън… Монетките падат в големия стъклен буркан всяка вечер.Понякога по една, понякога по две, понякога дори повече. Най-много са падали по пет-шест. Колкото повече монетки, толкова по-весела е песничката им.
На Ангелчо тази песничка му напомня звънчетата на коледния венец, който Леля окачва на вратата. Коледа е хубав празник. Не, всъщност… хубавото му е преди да дойде. Когато чака. И мечтае за големия робот или за полицейската кола с дистанционно или… Каквото и да е. Само да има подарък за него в чувала, който Дядо Коледа носи в детската градина. Всяка година чака реда си, гледа как пакетите изскачат един след друг и едва сдържа приливите на паника, че тоя път май наистина ще му се размине. Врабчо, дето цяла зима стои до прозорците на детската градина тоя път вече е казал на Дядо Коледа, че Ангелчо е лош.
Даже много е лош. Затова не го обича никой. Леля, Чичи, госпожите в детската градина, децата. Защото се бие. И плюе. И нарича децата „ма ...