Каскетът

Сянка се упражняваше, точно както му беше препоръчал Скиталецът, а Ра, Ко Та Рак и Но Щен Вълк се бяха поизтегнали на сенчестата полянка и разсеяно наблюдаваха тренировката на приятеля си. Този път обаче нямаше какво толкова да видят, защото човекът изпълняваше комплекса си съвсем бавно и от време на време също толкова бавно заплиташе по няколко плетки около себе си с нунчакуто си.
...
Каскетът беше голям, силен и много опасен, той водеше уверено делата на своята кучешка банда, която доминираше в околността. Този ден, заедно с Буцата, Малкият и Гаднярът, докато се мотаеха из горичката, видя натрапниците... и много се ядоса.
- Какво търсите в нашата гора?! - изрева той и леко килна каскета си, от който впрочем идваше прякорът му.
- Вашата гора?! - изуми се Но Щен Вълк, Ра само учудено вдигна вежди, а Ко Та Рак плахо се сви за приятелите си.
- Нашата гора! - издудна Буцата.
- И защо да е ваша? - попита вълкът и хвърли кратък поглед към Сянка, който не бе прекъснал бавния си танц и сякаш не забелязваше песовете.
- Плащате или ядете бой! - отсече Каскетът.
- Или пък плащате и ядете бой! - гадно се ухили Гаднярът.
- Правите грешка - все още спокойно каза Ра, която отдавна вече не се излежаваше.
- Няма грешка! - изръмжа песът и правейки крачка напред добави: - Хайде, момчета, да ги...
Фиуу! Нещо блестящо отнесе каскета му и го запрати в близките храсти.
- Хъм - замислено опипа с лапа главата си главатарят, който не беше си махал шапката от доста време, даже спеше с нея, а после направо побесня: - Кой смее?! - и направи още една крачка.
Фиуу! Нещо изсвири току под носа му. Кучето чак сега видя застиналият пред него човек, държащ някаква странна пръчка. Каскетът замря за миг, а после вдигна лапа за следваща крачка.
- Ррррр!!! - категорично заяви Сянка.
- Хайде, момчета, да си ходим вече - каза песът, а като помисли за момент добави: - И някой да ми донесе каскета.