Като главата на доцент Тю... Тю...

Ама подскачате като ощипани госпожици, когато Ви се рече, че "матриалът е лош", нали?!. Измисляте закони, после ги преправяте, посли ги променяте, после не ги изпълнявате, но вече никой не ще да проследи къде се  пресчупва системата. И с помощта на такива наивници, като Митко... не оня, дето пуска есемеси от Президенството, а друг... пишете статии с измишльотини, добре подковани със статистика, за да Ви звучат по-достоверно, после плащате тлъстата сума, за да Ви публикуват статията в Западно списание и дотолкова си повярвате, че "можело и така", че натиквате клетия Митко в тресавището. Жал ми е за това момче! Има хора, които могат и истински да вършат нещата, и той е един от тях. Само че е объркан и млад. И една свръхактивирана лелка може да му внуши и да го принуди "да разцепва данните на парчета", за да пуска статия след статия след статия с едни и същи лъжи. Митко може и да е вярвал в науката. Нали и двамата му родители са "учени". Но Митко е и притиснат в ъгъла. На срочен договор е, а времето неумолима се изтъркулва, той го знае, и в същото време цяла година водеши лекциите на доцентката Тю..., пишеше статии с нейното име (e, тя пък плащаше да ги публикуват), писа и дисертацията на нейния докторант.... Ами че то време комай не остана! А доцeнтката Тю... има подготвен дълъг списък със свои хора, на които е обещала, че Митко ще им направи дисертации... Да се стигне до там, че да ми каже през рамо: "Митко няма да ти го дам!", в смисъл ... за работа. Но прозвуча, сякаш е роб или някакво жиголо, дето тя има правото да отдава под наем срещу определени услуги.

Оня ден доцентката Тю... ме покани да видя как се е обзавела. Изгонила от кабинета двамата асистенти (за постоянно!), извикала бояджия да освежи стените и си докарала от Икея бюро и семпъл бюфет с телевизор. "По-натам ще си сложа и диван, ето тук! На, вземи си бонбон!".

Огледах се. Стаята беше огромна. Огромна и празна! Не диван! Двойно легло можеше да се побере!

Та се сетих за филма "Бон шанс, инспекторе!". Странно, нали? А на вратата се мъдреше едрият надпис "Доц. Тютюмаха Тюхчева"