Като не върви
… Не върви, бе Ленче, и туй-то…
Разведох се, разбира се, като всяка жена – почти навреме. Малко късно, но все пак успях.
И заживях сама. Но – имам си нужди. И човешки, и женски. А те искат пари…
Та почнах мой бизнес. Специален. Изграден на психологическа основа.
Запознавам се с някого, каня го в къщи. Любувам му се как се съблича и, тъкмо е останал по организъм, виквам: „Леле, мъжът ми!!!“.
Оня излита като торпила с люта чушка в задника. Обикновено през балкона. Удобен балкон имам – три крачки за засилване, на първия етаж. Кратък полет и… Като се видим с избягалия нейде случайно, кимаме си, а той даже се оглежда – да не е мъжът ми наблизо.
А у дома не се връща. Ни за костюма – скъп, като за пред чужди жени, ни за риза, чорапи, обувки – модни, нови, удобни, ни за портфейла. Който обикновено е пълен с пари. Изглежда, освен жените, има и други бизнес интереси, дето се плаща на ръка…
Е, ако има някакви карти и документи – пращам му ги по глухата баба Васа от горния етаж. И той даже ми е благодарен…
Обаче…
Обаче, винаги нещо тръгва накриво в тоя живот.
Един солиден мъж дойде така, разхвърля се до лъскавите гащета, викнах аз: „Леле, мъжът ми!“…
И тоя рухна на пода…
Отде да знам, че акълът му бил слаб не само по жените?! Инсулт! Дойде линейка, не го взеха, рекоха, че на място трябва да го оправят, щото иначе…
Абе, втори месец го гледам у дома, с лъжичка го храня, с гъба подмивам, а как се специализирах виртуозно с подлогата… Да не разправям…
Още не може да говори, но върти очи и мучи нещо. Май все пита: „Мъжът ти къде е?“…
Не знам, още не съм измислила, но се налага вече нещо да му кажа…
Щото и парите свършват. А нямам свободен терен за бизнеса, сестро…
Заето е всичко от тоя с рекламацията…
Заповядайте в блога, където няма демагогии, лъжи и платени манипулации в стил "магаре в долапа" - https://genekinfoblog.wordpress.com/
© Георги Коновски All rights reserved.
