Идваше при мен всяка нощ, откакто останах сам.
Приятелката ми каза, че отива да погостува на майка си, но знаех, че няма да се върне. Бях твърде незначителен за нея, за разлика от онзи тип, с когото знаех, че се среща, въпреки че не беше сметнала за необходимо да ми каже. Знаех, че я губя, но не бях в състояние да ù предложа този лукс и стандарт на живот, за които явно мечтаеше.
Когато разбрах, не усетих болка, ярост, дори тъга. Само огромна празнота, сякаш вътре в мен се бе образувал вакуум, който бавно се опитваше да ме погълне. С нищо не ù показах, че знам за новата ù, по-успешна връзка, така или иначе вече от доста време се чувствах сам, дори и когато бяхме заедно.
Губех интерес към всичко – към себе си, хората, случващото се наоколо. Когато тя се появи онази нощ, бях изгубил представа за собствената си реалност, съзнанието ми се рееше далеч извън контрола на мислите. Но тя беше толкова истинска, толкова осезателно и чувствено беше присъствието ù, че нито за миг не се усъмних в реа ...