Като ще е, да е!
Както си пиехме кафето, комшийката ми подхвърли: „Що не пуснеш обява в Интернет? Може и да излезе нещо от тая работа..." Не знам защо винаги съм се отнасяла с резерви към подобен род неща. Каквото ти е писано, ще стане - мърдане няма. Проблемът е, че на мен май не са ми писали никакъв мъж. Разбирам ги и служителите на кармата - хич не им е лесно. Напълно възможно е да се ме пропуснали в калабалъка от човешки съдби. Реших, че е крайно време да взема съдбата си в свои ръце.
За (не)щастие загубих диска с последните си снимки, но попаднах на една подходяща за случая. На нея съм 29-годишна, седнала сред пъстра полянка, с венче на главата. Същата съм си, не виждам никакъв резон да се снимам...
Когато съдбата ти праща писан, нямаш думата и го приемаш с кусурите му. Но при обявата трябва максимално точно да формулираш изискванията си. И така, идеалът ми за мъж е: 50 % Жан Маре, а останалите - поравно от Ерик Клептън, Хари Белафонте, Олег Стриженов, Ал Пачино и Том Круз. Много ли искам?! Да бъде от 30 до 103-годишен. За мен възрастта е относително понятие, важно е на колко се чувства. За останалото при нужда ще се погрижи съвременната медицина. Синеок или черноок? В туй е въпросът... По принцип, синеоките са по-големи мечтатели и идеалисти, а чернооките те изгарят с огнения си темперамент. След дълго колебание направих разумен компромис: едното му око да е синьо, а другото - черно. Убедена съм, че само така ще се постигне дълго лелеяният баланс. Ако природата е безсилна да сътвори такава кръстоска, за целта има цветни контактни лещи.
Но за мен най-важно си остава духовното пасване. Мъжът на живота ми трябва:
* да отгатва и реализира всяко мое желание, каквото и да му коства това;
* да обича изкуството, в частност поезията ми;
( Ако знае наизуст моите стихове, шансовете му многократно се увеличават.)
* да ме снабдява редовно с молив - марка „Faber-Castell"с перфектна гумичка на върха, да не хабя тонове хартия за два куплета;
* да наеме домашна прислужница с изявени кулинари умения;
(Желателно е да бъде млада пенсионерка, тъй като историята познава доста случаи на господари, палували с младите си слугини.)
* да ме извежда в чужбина поне два пъти годишно;
(Божичко, като си представя колко живописни кътчета чакат да бъдат посетени! Току-виж съм пробвала и пътеписи...)
* да притежава искрящо чувство за хумор и да умее да се шегува със себе си;
(За какво ми е надут пуяк, който се взима на сериозно?)
Ами така де, като ще е, да е!
© Вилдан Сефер All rights reserved.
