Feb 20, 2009, 11:03 AM

Като вятъра

  Prose
1.1K 0 3
2 min reading

    Аз съм онази, която те викаше без думи. Аз съм половинчата, разхвърляна, груба, стихийна. Аз съм онази, която те искаше, без да мисли. Аз съм тъмнината преди утрото.

    Аз съм онази, която вечно си търсеше мястото. Аз съм объркана, завеяна, безотговорна. Аз съм онази, която никога не се вписваше. Аз съм тишината преди тътена на бурята.

    Аз съм онази с различните чорапи. Аз съм вечният пътник, изследовател, вечният безверник. Аз съм онази с окъсялата пола. Нямах пари за нова.

    Аз съм онази с рошавите плитки, които ти обичаше да подръпваш нощем, преди да заспиш. Аз съм вечната страхливка, безумница, бунтарка. Аз съм онази със светещите очи, които ти обичаше да целуваш сутрин, преди да се събудиш.

    Аз съм онази с кривата усмивка, която ти толкова ненавиждаше. Аз съм онази, която вечно отказваше да ти се подчини и в същото време коленичеше прималяла в краката ти. Аз съм онази, която събираше сълзите ти в шепите си и от тях правеше жива вода. Аз съм тъжната, неразгаданата, полупрозрачната.

    Аз съм онази, която те целуваше с устни, продрани от мигове. Аз съм онази, която те докосваше с ръце, окървавени от времето. Аз съм онази, която тичаше към теб с нозе, износени от ходене. Аз съм онази, която летеше по коридорите на съществуването с криле, прекършени от безпаметност.

    Аз съм онази със скъсаните куфари. Много стари са. Не издържаха бремето на мечтите ми. И се разпаднаха. Аз ги заших. С твоите мечти.

    Аз съм онази с лицето без име. Много пъти го губих. Така и не разбрах дали е истинско. Накрая съвсем изчезна. И взех твоето име.

    Аз съм онази във влака без релси. Онази с незаключеното сърце, с невчесаната коса, с неадекватния поглед.

    Аз съм онази, лудата... До камъка. Там, под дървото. Край моста. При гарата. Никъде. Навсякъде.

    Аз съм онази в главата ти. Аз съм онази, която не ти дава миг покой. Аз съм онази, която те тласка напред по пътя. Аз съм онази, на която подари своето първо: „Любима...” и на която стискаше дланите, докато падаше.

    Аз съм онази със скъсаното яке, чиито джобове пазят още писмата ти. Аз съм онази, която още чака дъжда на моста. Аз съм онази, която гони снежинките. Аз съм неуловима, свободна, горда... като вятъра...

 

19.02.2009 г., София

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Метафора All rights reserved.

Comments

Comments

  • Как да кажеш на хубавото , че не е хубаво! Браво! Много чисто, завладяващо, истинско!
  • Лелеее, прелестно е!!!Толкова завладяващо, влиза ти под кожата...Онази...
  • Много хубави и чувствени изрази.Много сила лъха от цялото произведение,грабва те отначало и до края го изчиташ на един дъх

Editor's choice

Щипка сол 🇧🇬

written-springs

Свикваме. Свикваме с Любовта и нейните нюанси. Примиряваме се. Да имаме, да губим. Навеждаме глава. ...

Питаш ме коя съм? 🇧🇬

РосиДимова

Здравей, моя виртуална приятелко! Питаш ме коя съм? Отдавна се опитвам да си отговоря на този въпрос...

Очите на Елиф 🇧🇬

azura_luna

Горан вървеше към кръчмата с ръка в джоба. От време на време опипваше дали въпросният предмет, който...

Греховете на Фатима 🇧🇬

Boyan

Фатима легна да умира във вторник по обяд. В къщата нямаше никой, цялото село сякаш беше опустяло в ...

Забрадката на Йозге 🇧🇬

Katriona

Пламен Камъка похлопа на вратата на съседите си в нощта срещу 15 юни. Брат му и снаха му заминаха сл...

За хората и крушите 🇧🇬

perperikon

Петък 13-и! Е, като не върви, не върви! Последен ден за довършване и предаване на онази толкова важн...