Казака
С колегата Асен слязохме от влака на гара Черепиш. Ноември, към 20:00. Да ти бръкнат в окото, не можеш видя. Валеше. Тръгнахме към манастира, където ни чакаха. Умело водех колегата в тъмницата.
Стигнахме до портата, потропахме.
Чуха се стъпки след пет минути.
- Кой е?
- Двама миряни, отче (с тия миряни ни закачаха всички приятели впоследствие – хвани единия, ритни другия).
- Какви миряни?
- Обадихме се, ако може да пренощуваме.
- Аа, не знам, момчето, дето взема парите, си тръгна за Враца.
- Обадихме се от заранта, отче. Асен и Константин сме.
- Не знам, идете към Зверино, има хотел. Няма и девет километра.
- Без кола сме, сега идваме с влака.
- Не мога да ви помогна.
- Отче, ще си платим, не се притеснявайте. Няма къде да спим.
- Приятна вечер.
Стъпките се отдалечиха зад вратата, а дъждът се усили.
Колегата не бе стъпвал по тия места, а рано заранта трябваше да отпочваме работа в района. Тръгнахме в тъмното към шосето, а аз ругаех: “Тия гнусни педераси на баба Илийца с умираща унука едвам са отворили, че на нас ли?”.
Да ни бе напсувал, а не да ни пожелава “Приятна вечер.”
Излязохме на пътя, а в “Черепишко ханче” се виждаше светлинка. Засилихме се, отворено бе. Човекът тъкмо мислеше да затваря и да се прибира към Зверино.
Помолихме по една ракия, сипа ни. Асен ми шепнеше: “Питай го дали може да спим тук.”, а аз му отговарях: “Първо да установим контакт, има време”.
Контактът го установявахме до четири заранта.
Името на този човек бе Иван.
--------------------------------------------------------------------------
Димитър Стефанов – Казака стига до Кремиковския манастир. Без да обиждам никого – Казака е знаменосец на Ботевата чета.
По стар обичай го предават и дядо игумен го изсулва навън – с цел запазване на обителта.
Изгонват го в нощта като кървящо животно в екарисаж.
Когато го измъчват на триста метра от манастира, около тялото му е навито знамето на четата.
Светецът е обезглавен от Малич ага.
--------------------------------------------------------------------------
Бяхме група откровенци на Кремиковския манастир преди две години. Живописен манастир е, с много кебапчета и хубави гледки. Питах баба игуменка къде е лобното място на Казака – “Аа, не знам, не мога да ви кажа, някъде наоколо е. Питайте долу на входа.”.
Толкоз им е и чувството за свян.
Според вас какво е казал игуменът на Казака, изритвайки го в тъмното?
"Приятна вечер." Добре ли ви звучи?
© Константин Костов All rights reserved.
