8.
Марсианската нощ беше настъпила, а небето за пръв път от доста време се беше изчистило. Двата естествени спътника на планетата се виждаха ясно, а по близкият от тях създаваше илюзията, че само с един скок можеш да се озовеш на повърхността му. Над тях звездите трептяха със собствената си светлина. Оттук все още можеха да се разпознават всички съзвездия като на Земята, но все пак личеше някакво малко „разместване“ в тяхното положение.
След като счупихме всички камери, отново се заловихме да претърсим основно станцията. Имах надежда ,че освен крачетата на леглата, може да намерим нещо друго, подходящо за оръжие. Но колкото и да се старахме не измислихме нищо. Сградата сякаш беше строена за убежище на малки деца. В нея нямаше нито един остър предмет. Дръжките на вратите бяха единствено изключение, но те бяха вградени и изваждането им изглеждаше невъзможно. Когато отново се събрахме в трапезарията изглеждахме унили, но все още далеч от паниката. Мисълта ,че само една стоманена врата ни ...