-Лудият, лудият! Бягайте! – провикна се Ненчо, пръв съзрял как Кискиня направо се изтърколи в прахта и то през джама на готварницата. Сетне чевръсто се изправи, отчупи една пръчка от изпречилата му се черница, тури я между краката си и запрепуска, все едно, че язди кон.
-Дий, дий, кранта! – пенеше се превъртелият, измъквайки ластика на гащите си и размахвайки го като камшик над побелялата си, чорлава глава.
Дечурлигата, същинско ято от врабци, мигом се разпръснаха, накъдето им видят очите, че Кискиня не беше безобиден луд, като Генчо Нанкиния, а се лютеше и все на бой налиташе.
Баба Гина побърза да открехне портата на двора си и да прибере две от изплашените дечица. Като влетяха, тя ядосано я затръшна зад гърба им, а сетне здраво я залости, кълнейки:
-Господ да те убие, Кискинино! Още тормозиш цяло село, гиди мръснико неден!
-Що тъй говориш ма, бабо?! Мама ми рече да не се занасям с Кискиня, защото човекът е болен и грехота било да му се подигравам. Само ми заръча да се пазя от него, ч ...