Вечерният мрак сладостно пълнеше въздуха с аромат на липа. Огромното дърво потрепваше от милването на вятъра и се вслушваше в звуците от отворения прозорец отсреща.
Трети ден музикантът се мъчеше да напише песен и се разхождаше напред-назад из стаята, нервно драскаше нещо на нотния лист, после грабваше китарата и започваше да свири мелодия, която прекъсваше по средата, хвърляше ядосан музикалния инструмент на леглото и излизаше.
Тази нощ бе някак различно. Косата му стърчеше навсякъде и той заставаше с поглед, вперен към Витоша, гледаше невиждащ и отчаян мислеше, че утре трябва да представи песента, а не е готов и може да загуби своята работа. Внезапно се обърна, грабна китарата и я запрати към най-близкото дърво.
С писък тя полетя в топлия мрак. Липата разтвори майчински клони, вятърът подхвана литналата китара и нежно я положи в прегръдката на цъфналото дърво.
- Такава е наградата, че години наред му служих вярно и предано – изплака тъжно тя. – Колко хитове сме изсвирили заедно, колк ...