Климатикът
Отвори вратата. Той стоеше на прага целият подгизнал от дъжда. Висок, слаб, леко хърбав. Косата му бе мокра, слепена на кичури, а по лицето му се стичаше вода. Имаше жалък вид. Приличаше на виновно хлапе.
"Никога не съм го харесвала, но пък е добър". - помисли си тя със съжаление. Не можеше да го покани. Видя, че стиска нещо в дясната си ръка. Може би подарък? В момента нямаше значение. Сега пречеше.
- Не съм сама. Мъжът ми е на гости. Ела утре, ако искаш. - промърмори тя леко гузно.
Видя неприязън в очите му, а може би ревност.
- Но нали, сте разделени? Какво прави тук?
- Не се сърди. Заради детето е. Моля те, върви си. - опитваше се да звучи нежно и убедително. Само проблеми й липсваха!
Той си тръгна. Видя как от подгизналото му палто се стичаше вода, а нещото което държеше го скри в джоба. Беше добро момче. Винаги я слушаше.
- Какво стана? Кой позвъня? - попита мъжът й.
- Излизам с един колега от службата. Споменах ти, че ми прави подаръци.
- От него ли е микровълновата и климатика?
- Ами...да. Не е лошо момче. Нищо сериозно. По-малък е от мен с дванадесет години.
Мъжът й се облегна на стола видимо доволен. По лицето му се изписа леко насмешлива усмивка.
- Винаги си била оправна. Значи заможен? Браво! Внимавай, да не се влюбиш. Щом е млад.. - отново се подсмихна - Да не би той да е сериозен? Знае ли за нас?
Тя го погледна право в очите. Трябваше да й повярва.
- Не, нищо не съм му казвала. Мисли, че сме разведени. Не се притеснявай. Ще го отпратя. Обещавам.
И тя изпълни думите си. Скоро се разделиха. Не прие пръстена поднесен й в леко влажна опаковка.
Целуна го за сбогом. Беше добро момче. Остави й хубави подаръци, особено климатика.
© Катя Иванова All rights reserved.
