21.04.2024 г., 20:04 ч.

Климатикът 

  Проза » Разкази
196 1 12
1 мин за четене

 

 

Отвори вратата. Той стоеше на прага целият подгизнал от дъжда. Висок, слаб, леко хърбав. Косата му бе мокра, слепена на кичури, а по лицето му се стичаше вода. Имаше жалък вид. Приличаше на виновно хлапе.
"Никога не съм го харесвала, но пък е добър". - помисли си тя със съжаление. Не можеше да го покани. Видя, че стиска нещо в дясната си ръка. Може би подарък? В момента нямаше значение. Сега пречеше.
 - Не съм сама. Мъжът ми е на гости. Ела утре, ако искаш. - промърмори тя леко гузно.
Видя неприязън в очите му, а може би ревност.
 - Но нали, сте разделени? Какво прави тук?
 - Не се сърди. Заради детето е. Моля те, върви си. - опитваше се да звучи нежно и убедително. Само проблеми й липсваха!
Той си тръгна. Видя как от подгизналото му палто се стичаше вода, а нещото което държеше го скри в джоба. Беше добро момче. Винаги я слушаше.
 - Какво стана? Кой позвъня?  - попита мъжът й.
 - Излизам с един колега от службата. Споменах ти, че ми прави подаръци.
 - От него ли е микровълновата и климатика?
 - Ами...да. Не е лошо момче. Нищо сериозно. По-малък е от мен с дванадесет години.
Мъжът й се облегна на стола видимо доволен. По лицето му се изписа леко насмешлива усмивка.
 - Винаги си била оправна. Значи заможен? Браво! Внимавай, да не се влюбиш. Щом е млад..  - отново се подсмихна - Да не би той да е сериозен? Знае ли за нас?
Тя го погледна право в очите. Трябваше да й повярва.
 - Не, нищо не съм му казвала. Мисли, че сме разведени. Не се притеснявай. Ще го отпратя. Обещавам.
И тя изпълни думите си. Скоро се разделиха. Не прие пръстена поднесен й в леко влажна опаковка.
Целуна го за сбогом. Беше добро момче. Остави й хубави подаръци, особено климатика.

 

 

 

 

 

 

© Катя Иванова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • И аз така, Наде. Само пиша, но си мълча.
  • Реален, казваш, Кате? Мълча си...
  • Недей така, Петя! Още си млада за убиване.
  • Леле. Уби ме с този разказ.
  • В днешно време нещата са прости. За да ти дадат трябва и ти да дадеш. Затова за децата, Ивита климатик няма да има. Те няма какво да дадат в замяна.
    За любов и чувства не се говори. Дори е някак срамно да си го признаеш. За съжаление примери за злоупотребяване с чувствата на партньора/ката има много. Всеки инвестира във връзката, която има, а ако обичаш не правиш тънки сметки.
    Благодаря ви за коментарите Ивита, Вале, Стойчо и Пепи! Всеки от тях дава идеи за нова история...може би със заглавие "Добрата жена" или "Оправната жена".
    Приятна вечер приятели и успешна седмица!
  • Наистина добро момче. Един сваляч на позната й беше подарявал по-дребни неща: ваза (един път оставил букет във ваза пред вратата й), някакъв парфюм, и тя като го отряза, си ги поиска обратно.
    И тя е добра жена - внася, не изнася.
  • Когато търгуваш чувствата на някого за материални активи...И все пак: къде повече някои не се задоволяват само с климатик!
    Интересно пишеш,Катя!
  • Хааа, оправна жена
  • Хубаво би стоял климатикът...Не в публичен дом...
    В дом за деца, лишени от родителска грижа, например.
    Осакатени души, Троя.
  • Разказът е написан по действителен случай. За съжаление най-добрият сценарист и режисьор е животът.
    Благодаря за прочита Тунк /не съм сигурна в името/ и Владимир!
    Поздрави!
  • Брутален...Реален...Брутално реален разказ!
  • Благословията на дъжда се отразяваше в писалката му. Честито.
Предложения
: ??:??