Климатикът
Отвори вратата. Той стоеше на прага целият подгизнал от дъжда. Висок, слаб, леко хърбав. Косата му бе мокра, слепена на кичури, а по лицето му се стичаше вода. Имаше жалък вид. Приличаше на виновно хлапе.
"Никога не съм го харесвала, но пък е добър". - помисли си тя със съжаление. Не можеше да го покани. Видя, че стиска нещо в дясната си ръка. Може би подарък? В момента нямаше значение. Сега пречеше.
- Не съм сама. Мъжът ми е на гости. Ела утре, ако искаш. - промърмори тя леко гузно.
Видя неприязън в очите му, а може би ревност.
- Но нали, сте разделени? Какво прави тук?
- Не се сърди. Заради детето е. Моля те, върви си. - опитваше се да звучи нежно и убедително. Само проблеми й липсваха!
Той си тръгна. Видя как от подгизналото му палто се стичаше вода, а нещото което държеше го скри в джоба. Беше добро момче. Винаги я слушаше.
- Какво стана? Кой позвъня? - попита мъжът й.
- Излизам с един колега от службата. Споменах ти, че ми прави подаръци.
- От него ли е микровълновата и климатика?
- Ами...да. Не е лошо момче. Нищо сериозно. По-малък е от мен с дванадесет години.
Мъжът й се облегна на стола видимо доволен. По лицето му се изписа леко насмешлива усмивка.
- Винаги си била оправна. Значи заможен? Браво! Внимавай, да не се влюбиш. Щом е млад.. - отново се подсмихна - Да не би той да е сериозен? Знае ли за нас?
Тя го погледна право в очите. Трябваше да й повярва.
- Не, нищо не съм му казвала. Мисли, че сме разведени. Не се притеснявай. Ще го отпратя. Обещавам.
И тя изпълни думите си. Скоро се разделиха. Не прие пръстена поднесен й в леко влажна опаковка.
Целуна го за сбогом. Беше добро момче. Остави й хубави подаръци, особено климатика.
© Катя Иванова Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
-
И аз така, Наде. Само пиша, но си мълча.
-
Реален, казваш, Кате? Мълча си...
-
Недей така, Петя! Още си млада за убиване.
-
Леле. Уби ме с този разказ.
-
В днешно време нещата са прости. За да ти дадат трябва и ти да дадеш. Затова за децата, Ивита климатик няма да има. Те няма какво да дадат в замяна.
За любов и чувства не се говори. Дори е някак срамно да си го признаеш. За съжаление примери за злоупотребяване с чувствата на партньора/ката има много. Всеки инвестира във връзката, която има, а ако обичаш не правиш тънки сметки.
Благодаря ви за коментарите Ивита, Вале, Стойчо и Пепи! Всеки от тях дава идеи за нова история...може би със заглавие "Добрата жена" или "Оправната жена".
Приятна вечер приятели и успешна седмица! -
Наистина добро момче. Един сваляч на позната й беше подарявал по-дребни неща: ваза (един път оставил букет във ваза пред вратата й), някакъв парфюм, и тя като го отряза, си ги поиска обратно.
И тя е добра жена - внася, не изнася. -
Когато търгуваш чувствата на някого за материални активи...И все пак: къде повече някои не се задоволяват само с климатик!
Интересно пишеш,Катя! -
Хааа, оправна жена
-
Хубаво би стоял климатикът...Не в публичен дом...
В дом за деца, лишени от родителска грижа, например.
Осакатени души, Троя. -
Разказът е написан по действителен случай. За съжаление най-добрият сценарист и режисьор е животът.
Благодаря за прочита Тунк /не съм сигурна в името/ и Владимир!
Поздрави! -
Брутален...Реален...Брутално реален разказ!
-
Благословията на дъжда се отразяваше в писалката му. Честито.
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
