Калин Китаеца слизаше мудно по фасадата на една пет етажна кооперация. Последната седмица не му се стори кошмарна, тя беше такава.
Преди десетина дена почти си отряза палеца на дясната ръка. Нелепа история. Режеше дървата в двора на майка си. Циркулярът, макар и стар, самоделен, от времето на социализма, вършеше добра работа. Що дърва беше нарязал Калин с него… Тирове! И тъкмо, когато на майка си да помогне... Горката жена, жив го орева и то за един палец.
Това беше така. Обаче Калин работеше на въже. Обикновено санираше сгради, рядко ходеше да се катери по планините с приятели. Парички се изкарваха. Но сега с тоя палец…? Беше обещал на хората до края на месеца да приключи с кооперацията, а беше им измазал само двете стени. С мъка закачаше карабинерите. Осмицата почти не я ползваше. Беше си купил един десандьор на Petzl някога. И добре, че беше той. Ами възлите? Как се завързват възли с ръка и половина? Чак сега усети Китаеца, колко нужен му е бил тоя пръст. Ооо, само да му махнеха по- ...