Лекарят и сестрата се отправиха към отделението за хронично влюбени. От стълбището се чуваше младежки смях, който ставаше все по-силен и по-неприличен. Д-р Чародейски се обърна към Фръцкова:
- Кои се смеят там?
- Пешо и Мара. Ей сега ще отида да ги предупредя, че идваме по стаите... - отговори Фръцкова.
- Кои бяха те? – д-р Чародейски се закова в средата на коридора. Фръцкова нервно оправи косата си с дясната ръка:
- Ъъъ, вие ги познавате, те са наши стари, но млади пациенти, вчера постъпиха планово към обед, вие току-що си бяхте тръгнали, носеха си всичко, бяха си изчакали реда за свободни места в клиниката (клиниката беше почти празна), донесоха направление от личния лекар, по пътека са... - както винаги Фръцкова, като старша, имаше отговор за всеки и всичко. Изглежда старшите ги избираха по този критерий.
- По коя пътека ги прие – по хронична или по остра? - попита я Чародейски.
- Ами, по хронична, естествено, макар да е по-евтина, е, няма как да ги вкараме по острата, утре ако дойд ...