Студът беше пронизващ. Ситни капки дъжд насищаха въздуха и падаха тихо по падналите листа. Една сянка стъпваше леко по земята, не искаше да нарушава този мир. Беше пребродила почти цялата гора, а не беше открила онова,което търсеше. Постепенно дърветата започнаха да оредяват и пред взора й се разкри хълм с малко селище, разположено в полите му. Сянката закрачи нататък.
* * *
Само преди три дни тя беше един жив човек, добър, праведен и отдаден на работата си. Живееше в просторен и светъл дом, обградена беше от любезни и добродетелни хора и правеше всичко възможно да избягва тъмната страна на света с всичката бедност, мизерия, мръсотия и породената от тях греховност, защото се страхуваше, че ако се омърси от тях, нямаше да може да отиде в така бленувания Рай, когато напусне земята. Щом този час настъпи, тя се измъкна от тялото на човека и отлетя към небето. Но когато райските порти се отвориха пред нея, вместо градина на вечно блаженство, тя видя само малка абаносова масичка с малък свит ...