| Та Хефес забързал към морския бряг. Островът на блажените русалки било любимото място на младите дъщери на Нептун и той се надявал да зърне някоя от тях.
- Морско конче,
Красиво вихрогонче.
На брега ела,
Твоят любим те зове! -
запял с нежен глас той.
Тутакси от морските дълбини изплувало Морско конче. Наричали я така, защото тя била третата щерка на Посейдон и била много глезена. Вместо да плува, тя яздела едно морско конче и никога не се разделяла с него, дори и за минута. На брега стоял необикновено красив бог със забулено лиùце. Русалката се влюбила на секундата в него и заповявала на морското конче да я отведе до брега.
- Кой си ти? - попитала го дъщерята на Посейдон. - Почакай! - възкликнала тя. - Аз те познавам. Ти си красивият Аполон! - Дай ми целувчица! - Преди Хефес да я спре, тя отметнала назад воала му. Тюрбанът от главата му паднал и се разкрили острите кози рогца.
- А, рогат козел! - изпищяла русалката и отстъпила назад. Богът-ковач бил повече изплашен от нея и побягнал опечален назад, към своята колесница.
- О, това е Хефес, рогатият бог-ковач! - досетила се дъщерята на Посейдон. - Охлю-бохлю, покажи си рогцата!
Шегата ù се видяла толкова забавна, че тя паднала на пясъка и се смяла, смяла, докато рибешката ù опашка се разцепила на две.когато останала без сили, тя яхнала своето конче и се спуснала надолу, към двореца на своя баща, морският бог Нептун. Баща ù този път бил наистина разгневен. Днес бил ужасен ден! Първо най-голямата ù сестра - Морска Звездица, се върнала с разцепена опашка, два часа по-късно след нея дошла и по-малката ù сестра - Морска Виолетка, а сега фаворитката му - Морско Конче! Нептун въздъхнал и защипал опашката на русалката с четири рака и извикал новия началник на охраната. След като нещастният Октопод бил разкъсан от акулите-палачи, неговото място заела старата морска костенурка. Нептун сторил това, което ù обещал - той изтръгнал корубата ù , после я попарил във вряла вода и я хвърлил на акулите.
- Това ще се случи с всеки, който нехае и не изпълнява своите задължения! Рабо-осмокрачо - обърнал се той към стария морски рак, който бил голям хитрец. - От този миг ти отговаряш за безопасността на любимите ми дъщери! Ако се провалиш, ще направя пепелник от корубата ти, а месото ти ще дам на акулите!
Рачо-осмокрачо потръпнал от ужас, защото вече имал картина, какво ще се случи с него, ако най-малката дъщеря на Нептун - палавата Ездачка на делфини, се върне с разкъсана опашка. Ако пък откажел поста,разгневеният бог щял да го прониже с тризъбеца си и затова ракът избрал по-малкото зло.
- Слушам, Ваше Величество. Дори и капка вода няма да падне над главата ù! - обещал Рачо-осмокрачо и заплувал след немирницата, която яздела Синия делфин, нейният любим кон.
В същото време боговете-любовници на кралица Главка се насочили за трети път към окованите с мед порти. Съпругите им отново бодърствали и открили бягството им.
- Опитват се да избягат! Огън по изменниците! - изкрещяла Атина и от очите ù изскочила огнена светкавица. За неин ужас тя отскочила от доспехите на неверния Херкулес, без дори и да му причини драскотина. Хефес този път свършил наистина добра работа!
- Посипете жар над главите,
Над главите на петлите! -
Изграчило едно малко славейче.
- Бъди благословено, славейче! - казала Атина и го благославила. - от днес нататък вместо да грачиш, ще имаш глас на ангел!
От този ден славейчето престанало да грачи и започнало да чурулика най-нежни песни и естествено беше признато за най-добрия оперен певец сред пернатите създания.
Атина метнала огнено кълбо, което се разбило във въздуха, точно над главата на нежната ù половинка. Херкулес заподскачал като попарен петел, защото няколко въглена се смъкнали под бронята му и го изгорили на голо. Въпреки съпротивата на приятелите му, той смъкнал доспехите си и ги захвърлил на земята. Сега можел да се почеше на воля. За жалост не му останало много време. Херкулес бил най-силният от боговете - той бил единственият, който да е победил Арес на пехливанска борба - но в главата му вместо мозък имало една стара, прогнила дъска и когато вятърът се вмъкнел в ушите му, тя започвала да хлопа... А, когато дъската му захлопвала, Херкулес правил това, което си искал и не слушал никого.
- Умри, изменнико! - извикала Атина и метнала ново огнено кълбо. Тя се засмяла, когато видяла как съпругът ù подскача и вие от болка.
Огнените искри се посипали над главата му, огнените пламъци обхванаха косите му, огнената лава разтопи плътта му. След няколко секунди от него не остана нищо, освен пепел и почернелите му доспехи.
Ужасените богове се обърнали и се затичали като зайци към ковачницата на Хефес. Той седял отвън на една пейка и ронел горещи сълзи.
- Морско конче се уплаши от рогата ми и избяга! - подсмърчал той като бебе. - Аз не мога да се явя отново в този ужасен вид пред никоя жена. Сърцето ми е пълно с горчивина. Ще отида и ще вляза в мрачното царство на Хадес. Там поне всички са сенки и никой няма да ми се присмива.
- Почакай, - казал един бог - не прави никакви глупости. Виж какво имам за тебе! - той държал последната ябълка, която откраднали от Градината на Хесперидите.
- О, моля ви, съжалете бедния ковач! - паднал на коленете на Хефес. - Дайте ни още една ябълка!
- Ще имаш, ако ми обещаеш да ми изковеш нещо, с което да си прикрием главите и раменете.
- О, това няма да отнеме много! - зарадвал се Хефес и вдигнал чука.
- Само нека един от вас да ми помогне с духалото!
След един час боговете се снабдили с чудесно изковани шлемове. Нанизани една на други метални брънки се спускали надолу и закривали рамененете. На върха на шлемовете Хефес поставил чудно красиви ягуари. Телата им били от чусто злато, а очите от рубини.
- Ягуарът-дух ще бди над вас денонощно. Ако беда ви грози, очите му ще запламтят и той ще изреве. - обяснил Хефес.
Десетки столетия по-късно хитрите англичани щели да откраднат неговото лого и да бележат своите коли със знака на ягуара, но това е друга история...
- Е, - огледал своето творение Хефес. - мисля, че сега сте напълно защитени! Преди да облечете доспехите си, се намажете с този мехлем.
- Какво е това? - запитал Арес.
- Мас от огнен саламандър. Ако все пак някоя главня се вмъкне под доспехите ви, няма да ви изгори. Намажете се преди да се измъкнете пред портала, защото действието й е краткотрайно. А сега къде е моята ябълка?
Боговете му дали вълшебната ябълка, намазали се с мехлема от огнен саламандър, грабнали шлемовете си и се затичали към обкованите с мед врати.
- Нека да видим сега! - подхвърли някой. - Нашите съпруги ще си оскубят веждите от яд!
Всички богове се засмяли на шегата му и доспехите им задрънчали. За разллика от предишните пъти, те не се опитвали да останат неразкрити...
Ето как били създадени първите доспехи, които прекривали цялото тяло и по-късно щяха да помогнат на дон Кихот де ла Манча да срази вятърния великан...
Междувременно Хефес изял последната ябълка и - о, чудо на чудесата! Козите му рога започнали да смаляват, докато в един момент изчезнали напълно. Ковачът се огледал в лъскавата повърхност на един щит и извикал от изумление. Изображението било на млад мъж със стройно тяло, бели като слонова кост бедра и невероятно красиво лице.
- Е, сега да те видя Аполоне! - усмихнал се той. - Кой е по-красия - ти или аз! На бас се ловя, че ще позеленееш, ако ме видиш!
Новият конкурент се качил на огнената си колесница, шибнал крилатите си колене и се понесъл към Островът на Блажените русалки. Той се приземил на морския бряг и запял на глас, мек като речна нимфа:
- Аз съм Аполон, богът на любовта,
на брега, любима моя те зова.
Ездачко на делфини, любима моя,
изплувай от дълбините на покоя.
Сърцето ми гори в любовна страст,
без теб не мога да живея дори и час.
Едва изрекъл тези думи и от дълбините на морето изкочила странна девойка - русалка, която яздела огромен син делфин. Това била най-малката дъщеря на Нептун - Ездачка на делфини, неговата фаворитка. Не далече от нея плувал Рачо-Осмокрачо, нейният личен телохранител.
- О, принце мой. - запяла тя и гласът й бил нежен като звън на малка камбанка. - Този дар е твой. Сърцето си дарявам, любовта си обещавам.
Хефес яхнал делфина и двамата влюбени се спуснали в морските дълбини. Рачо-Осмокрачо ги следвал на почетно разстояние.
- И никакви целувки преди сватбата! - предупредил той Хефес. - Принцесо, моля те не прави глупости. Ако разгневиш баща ти, той ще направи пепелник от корубата ми и ще хвърли месото на акулите. - проплакал накрая ракът - Съжали се над стария бавач!
- Не се бой, глупчо! - усмихнала се принцесата. - Баща ми няма да се разгневи, обещавам ти!
Делфинът минал между два бели кита, които били пазачи пред входа на кораловия дворец на Нептун. После те минали през няколко риби-мечове, които били личната охрана на бога и имали специални привилегии. Хефес, който никога не се бил спускал на дъното на морето, останал изумен от красотата на двореца и разноцветността на багрите. Основите на палата били от коралови стълбове, оцветени в пурпурно, жълто и виолетово. Стените били изплетени от тъмнозелени водорасли и украсени с черупки от миди и раци. Медузи - които били придворните лакеи - размахали своите ветрила и заплували около тях, подобно на малки пладноходи. Към тях се присъединили и палави рибки, змиорки с остри зъби, малки рачета, свирепи акули, сини делфини, морски костинурки и какви ли още не морски създания, които Хефес никога не беше виждал преди! Необикновената процесия се насочила към тронната зала, която имала огромни размери. На входа ù стоели шест свирепи акули от едната страна и шест, не по-малко страшни, октопода от другата. Началник на дворцовата стража била чудовищна костинурка, чиято коруба била с размерите на средноголям кораб. Тя се поклонила тромаво на принцесата и погледнала изпитателно Хефес.
- Ти не си от морските жители! Съжелявам принцесо Ездачка на делфини, но той не може да влезе вътре!
- Пусни ги да минат! - разнесъл се гръмотевичният глас на Нептун.
Морският бог седял на трон от червени корали. На главата си имал корона, която блещукала със скъпоценни камъни. Те били с големината на кокоше яйце и с всеки един от тях можело да се купи цяло царство. В ръката си морският бог държал огромен тризъбец. Когато Нептун бил разгневен, той удрял с тризъбеца и морето тутакси се преобразявало. Небето потъмнявало и задухвал чудовищен вятър. Появявали се вълни, високи като водни планини и горко и тежко на морските кораби, които били в открито море. Те отивали на морското дъно, заено с мишките и хората... Понякога русалките, чиито сърца се свивали от жалостивите викове на обречения екипаж, изплували от морското дъно и показвали със знаци на капитана да ги последва. Те отвеждали обречените кораби до сигурно пристанище и после се връщали в двореца. Те правели това много рядко, защото баща им се разгневявал и затварял провенилия се месеци наред в двореца. А там нямало какво много да се прави и русалките можели да умрат от скука...
Делфинът и чудноватите му ездачи се приближили до трона. Посейдон се изправил, а лицето му било намръщено
- Кой си ти? - разнесъл се гръмотевичният му глас и морето се развълнувало. Една вълна почти съборило красивия бог от гърба на делфина. - Кой дръзва да нарушава моите владения?! Имаш късмет, че си бог, а не смъртен, защото в противен случай бих те размазал като дъждовен червей! Твоето място е на Олимп при другите богове, а не тук!
Навремето Нептун хванал невярната си съпруга с един от Олимпийските богове и той заточил двамата в една пещера за сто години. Добре, че бил неговият брат, бащата на всички богове Зевс,иначе двамата щели още да бъдат там...
- Той е тук - заговорила Ездачка на делфини и навела срамежливо очи - ...заради мене. Ние се обичаме и... ще се венчаем!
- О, наистина ли - казал иронично Нептун. - Само не ми казвай, че очоквам да стана...дядо! Защото, ако си я докоснал - той насочил тризъбеца си към него - жив няма да напуснеш двореца! А ти - показал той нещастния рак-телохранител - ще последваш своите предшественици!
- Кълна се в черупката си! - отворил беззъбата си уста Рачо-Осмокрачо, който бил на 560 години,че той не я е докосвал. Аз бях с тях през цялото време, от мига, в който той кацна на брега с огнената сиколесница, теглена от хвърковати коне, до мига...
- Огнената колеснеца ли?! - наострил уши Нептун. - Ти не си Аполон - изгледал той изпитателно красивия бог. - Само двама богове от Олимп имат огнени колесници. Единият от тях е Зевс, моят брат, а другият е Хефес. И понеже ти не си Зевс - ...морският бог се спрял и се намръщил - ти не приличаш на Хефес! Хефес има кози копита, ти имаш красиви крака. Хефес има гърбица и гърчаво тяло, ти имаш стройно като топола тяло. Той има вити рога и грозно, пъпчиво лице, а ти имаш привлекателно лице...
- Не, това е той наистина! - обади се един възрастен морски дракон. Моят далечен братовчед Цербере пазач на Градините на Хесперидите. Преди няколко часа боговете откраднали четири вълшебни ябълки, които те разменили с Хефес срещу изкованите от него доспехи. Вълшебните ябълки можели да преобразят неузнаваемо всеки смъртен или бог, превръщайки го в красив...
- Той е същият! - прекъснала го Морска Звездица, най-голямата дъщеря на Нептун. - Той е причината за разкъсаната му опашка. Само, че тогава той имаше само един красив Аполонов крак и грозно козе копито, гърбица и рога.
- Познах го! - извикала победоносно Морска Виолетка. - Той ме накара да се смея, докато си разкъсвах опашката от смях.
- Защо? - намръщил се Нептун.
- Когато се целу...ъ...ъ... - тя се запънала, но бързо се окопитила - разхождахме се по брега, аз дръпнах наметалото му и видях грозната му гърбица. Приличаше ми на гърбица на охлюв и аз го нарекох Охлю-Бохлю...
- Той стори същото и с мене! - намесело се Морско Конче, която както винаги яздила своето любимо конче вихрогонче. - Татко, искам да го накажеш! Виж моята опашка!
Тя размаха разкъсаната си опашка, която още била защипана с щипките на морски раци. - Боли ме! - разплакала се тя и се облегнала на рамото на своя баща.
- Значи ти си мерзавеца, който разкъса опашките на моите дъщери?! Ти ще ми платиш за това! Аз не мога да те убия, понеже си бог, но ще те заключа в подводната ми тъмница и повече няма да видиш светлина в дните си!
- Но аз - опитал се протестира Хефес - ... не съм разкъсал опашките на русалките! Как мога да бъда винивен за това, че съм накарал някого да се смее!
- Отведете го! - махнал Нептун с тризъбеца и по повърхостта на морето се замятали огромни вълни. Един кораб, който имал нещастието да плува наблизо, бил пометен като орехова черупка. - Хвърлете го в Тъмницата на Ужаса!
Два октопода с мятъщи се пипала, се приближили и се поклонили на морския бог.
- Твоята дума е заповед за нас, господарю!
Двамата тъмничари сграбчили груби Хефес и въпреки протестите му, го повлякли към Тъмницата на Ужаса. Ездачка на делфини, неговата любима, избухнала в сълзи и избягала в покоите си.
А сега нека да оставим русалка да плаче и да се върнем на Олимп.
Тайните обожатели на кралица Главка нахлупили шлемовете на главите си и се насочили към кованите от мед порти. Жените им настръхнали, готови да метнат огнени светкавици.
Едно пътпъдъче ги видяло и зачуруликало:
- Боговете носят огнени доспехи.
Това е краят на вашите успехи!
- Млък, проклета птичко! - извикала една богиня и запратила едно кълбо към нея. Нещастната птица изпискала и се опитала да побегне, но уви късно. Във въздуха се разнесло мириз на печено месо. Богинята си откъснала едно крилце и го опитала. - Ммм, вкусно, да си облизеш пръстите!
Ето как боговете започнали да ядат печени пъптъдъци. Прометий по-късно щял да открадне няколко печени пътпъдъка от трапезата на боговете и да ги даде на гладуващите хора. За това, че издал тайната на боговете, Зевс го сложил на вегетарианска кухня. Никакво месо повече и риба за в бъдеще. Така се родил пъвият вегетарианец, но не по свой избор, а по принуда...
- Ти няма да ядеш повече месо! - изгледал го строго Зевс. - Други ще се хранят от тебе. Орлите ще кълват от дробовете ти всеки ден и всяка сутрин те отновоще са цели. Отведете го в Кавказ!
Двама стражари аристували провинилия Прометей и след като му прочели правата "имаш право да мълчиш или всичко, което кажеш може да се използва срещу тебе" - и го помъкнали в Кавказ, където го приковали към една скала. Всеки ден долитали два орела и му кълвяли дробовете, а Прометей викал, та се късал.
- Не се ли наядохте, проклети птици?! - проклел ги той. - Пет тона с черен дроб вече изядохте!
- Нее - отвръщали орлите. - Черният дроб е деликатес за нас!
Вечер, когато се стъмвало, дробовете му зараствали и на другата сутрин грабливите птици се връщали отново.
- Защо не станете вегетарианци?! - предложил им Прометей. - Този дроб, който ядете, съдържа много холистирол и мазнини! Знаете ли какво е най-новото изследване на Авицена?!
Орлите спряли да късат дробовете му и го погледнали учудено.
- Какво? - запитал го единият орел и продължил да джака черния дроб. - Какво е холистирол?!
- Кой е Авицеса?! - запитал вторият орел. - Не съм го чувал преди.
- Ах, вие, невежи птици! - въздъхнал съчувствено Прометей. - Авицена е домашният лекар на Зевс. Той доказал, че холистиролът е много опасна мазнина, която може да ти причини костен рак, епилепсия, черна чума, рак на гърдите и на стомаха, тумор в мозъка, загубване на зрението, гръдна жаба, ревматизъм...
- Пфууу! - задавили се орлите и изплюли месото. - Защо не ни каза по-рано?
- Холестиролът също причинява окапване не перата, загубване на координация на крилете...
- Престани, моля те! - проплакал единият орел. - Не мога повече да те слушам.
- О, мили боже! - рекъл вторият орел. Чувствам как нещо ми се обръща в стомаха. Дано не съм хванал стомашен рак?!
Орлите размахали криле и полетели към дън Гори Тилилейски. До края на живота си, те не се докоснали до заек, мишка, гущер или каквото и да било живо създание. Те преминали на круши, ябълки, боровинки и холестиролът им намалял до абсолютната нула. Така шансът им да заболеят от нещо клонял към безкрайност...
В същото време небето зад Олимп се озарявало от многоцветни зари. Хората от земята гледали и цъкали завистливо с език.
Те си мислели, че боговете празнуват Нова година.
- Тоше, Тоше - въздъхнал дълбоко Петърчо Танкиста. -
Боговете пак празнуват. Айде да идем на Олимп.
- Ба, - рекъл Тошко Умната главица. - И тук ми е добре.
Тука имам осем милиона овчици...
Всъщност Тошко Умната главица и Петърчо Танкиста били в дълбоко заблуждение. Не било никаква Нова година, а на Олимп се развихряла люта битка.
Богините обсипвали неверните си съпрузи с огнени светкавици. Хитрите богове обаче се намазали с огнената мас на саламандъра и облекли огнените доспехи, изковани лично от Хефес, богът-ковач. Те се промъкнали невредими през кованите от мед порти и забързали към увеселението на цар Шишко.
В същото време техните съпруги от яд оскубали няколко лехи от зеленчуковата градина на Зевс. Откакто Авицена станал домашният му лекар, богът преминал повече на зеленчукови супи и гулаш. Когато бащата на боговете се върнал и видял опустошенията, му причерняло пред очите.
- Кой злодей стори това?! - запитал той Хера с посивяло от
гняв лице. - Кълна се в брадата на Кронос, моя баща, че ще го изпратя в подземното царство на Хадес! Само ми назови името на проклетника!
- Не, проклетниците! - поправила го Хера с хитра усмивка и
нагло добавила: - Ти ги знаеш много добре! Всеки ден пиеш амброзия с тях!
Амброзия беше питието на боговете и то им даряваше безсмъртие.
- Кои са те?! - изкрещял диво Зевс и дори Хера отстъпила страхливо назад.
- Кажи им имената, жено!
- Е, щом заповядаш - въздъхнала Хера. - Те бяха: Аполон - богът на любовта, Дионисий - богът на виното, Арес - богът на войната и Борео - богът на ветровете - всички до един твои любимци и най-близки приятели. Те се изпонапиха с амброзия и му удариха една ръченица из зеленчуковата нива. Хорото се виеше и те подскачаха ха наляво, ха надясно, докато изпомачкаха всичко!
- А ти защо не се опита да ги спреш?! - строго я запита Зевс.
Защо ли?! - заподсмърчала Хера. - Защото ме беше страх. Всички бяха пияни до ушите! Нали го знаеш оня грубиянин Арес. Той скачаше и мачкаше най-много от всички!
Хера имаше зъб на бога на войната. Едно време преди да се омъжи за Зевс, те бяха любовници. По едно време обаче Арес я заряза,хлътвайки дълбоко по една земна принцеса. Тя се казваше Елена прекрасна и тя беше причина за избухването на Троянската война.
- Ще видим ние тези работи! - изкрещял Зевс. - Къде са проклетниците?!
- На гощавка при крал Шишко. Свършиха амброзията тука и слязоха на земята да си допият!
- Ще слязна и ще ги размачкам като буболечки! - размахал юмруци Зевс.
- Бъди разумен - предупредила го Хера. - Те са четирима, а ти си самичък. Не подценявай побойника Арес, богът на войната!
- Какво да направя?! - почесъл се Първобогът зад ухото.
Тази привичка хората бяха взели от него, богът-създател.
- Изчакай да се върнат, аз ще приготвя масата за пиршество. Ще сложа приспивателно в амброзията и когато заспят, ще ги оковеш във вериги. После ще решиш какво да правиш с тях и къде да ги заточиш!
- Зная едно чудесно местенце на Север - казал Зевс. - Почти през цялата година там е сняг. Сняг и виелици. Освен боровинки, диви круши и лишеи - друго няма! Ще пукнат от студ и глад!
- Как се казва това място? - запитала го Хера.
- Няма име. Просто дива пустиня.
- Не - поклатила с глава богинята. - Трябва да има име. - Ще го кръстим... Сибир!
- Чудесно име. Сибир - повторил Зевс. - Харесва ми.
В същото време Олимпийските богове марширували към двореца на крал Шишко, без дори и да подозират какво ги очаквало...
|
