Когато домът ти стане гробище

Не може цял живот да търпиш и да чакаш.

Действай! Действай!

Тя вървеше в тъмното на път за вкъщи. Много необичайно, но Румяна не носеше нито ръкавици, нито шапка. Ръцете ù изтръпваха от зимния студ. Държеше ги свити в джобовете си. Знаеше, че скоро ще се прибере вкъщи и ще може да се стопли. Дотогава трябваше да търпи. Единствено можеше да ускори крачка и така да пристигне по-скоро.

Докато се придвижваше сама в тъмното, Румяна си мислеше за нещата, които ù се бяха случили наскоро. Така времето минаваше по-бързо. Из главата ù препускаха спомени от училище. Тя говореше с някого, а после гонеше друг, който ù е взел раницата. Някой се присмиваше, без тя да го вижда. Внезапно тя се озова край масата за вечеря вкъщи. Баща ù блъскаше с юмрук и говореше нещо. Бурните му жестикулации бяха насочени ту към майка ù, ту към малката Ани. Тя беше научила дума, която не бива да използва.

Румяна вече пристигна. Със скована от студа ръка, тя се опита да отвори външната врата и успя да отключи след втория си опит. 

Румяна все още събуваше мокрите си ботуши, когато майка ù мина през коридора с поднос в ръка. Баща ù бе настоял да вечерят по-рано. Затова всеки път, когато Румяна се прибираше от училище, останалата част от семейството я чакаше, за да започнат да се хранят. Те бяха по-скоро лакоми, но наредени около масата в очакване, изглеждаха като освирепели от глад. Тя изми ръцете си набързо и скоро всички се хранеха.

Този път основното ядене все още беше топло и тя започна първо с него. Румяна много обичаше да яде чушки с ориз. Обичаше да ги пори с върха на вилицата си, а после да ги засипва с много кисело мляко. Докато правеше това, усещаше, че някой я гледа.

- Няма ли да си ядеш супата? – попита баща ù.

- Първо чушките.

-  Но супата ще изстине и ще стане неприятна за ядене. Трябва първо с нея да започнеш.

- Послушай баща ти, за да не се караме! – заповяда майка ù.

“За да не се караме”. Има по-важни неща. Ако спорът не бъде разрешен сега, то по-късно той ще се появява отново и отново.

- Наистина, не мисля, че има значение.

- Вземи си поне хляб! Няма да ядеш чушките без хляб, нали?

Ани седеше мълчаливо и ставаше свидетел на поредния семеен скандал.

- Знаете ли, загубих апетит!?

- Опитай супата, моля те! – настоя майка ù.

Румяна гребна гневно с лъжицата и напъха в устата си колкото можа. После се направи, че се е задавила и върна съдържанието ù в своята паница.

- Гадна е!

Румяна стана от масата и реши да се занимава на компютъра. Чатенето с приятели можеше да ù оправи настроението.

- Не разбирам защо се държи така!

През нощта Румяна се събуди. Повръщаше ù се и ù беше трудно да заспи отново. Отиде до тоалетна, но безрезултатно. След като пи вода, се почувства по-добре и успя да задреме.

Преследваха я кошмари. Тя виждаше как майка ù изпада в истерия, подразнена от нещо дребно. Ани гледаше стреснато, изцапала своята рокличка. Накрая всички седяха в кръг и не си говореха, а чакаха да се случи нещо.

След два часа Румяна се събуди отново. Този път ходенето до тоалетна беше успешно. Тя най-сетне заспа дълбоко, вече прекалено изморена.

Румяна беше на училище втора смяна. Затова не се притесняваше да се излежава до късно. Родителите ù отиваха на работа, а Ани на детска градина. Нямаше кой да ù казва да става и да си търси занимание.

Към 11:00 часа тя вече се беше разсънила и имаше нужда да върши нещо, ако не иска да умре от скука.

Докато се обличаше, видя, че Ани все още спи дълбоко. Помисли си, че нейната сестричка се е разболяла и ще си седи вкъщи. Когато се разходи из дома си, тя установи, че майка ù и баща ù все още не са станали. Безуспешно тя се опита да събуди баща си. После застана до майка си и започна да я бута по рамото.

- Мамо! Мамо!