Когато един мъж обича
Влюби се. Неочаквано. Силно. Дори не знаеше дали иска. Но любовта никога не пита. Идва... Не! Нахлува в деня ни, обърква сънищата ни, мислите и чувствата се сливат... Понякога опустошителна, понякога обвита в дим...
Влюби се! Не знаеше какво се случва. Беше объркан, дори изплашен. Преди да затвори очи за сън, виждаше НЕЯ! Денят му започваше с нейните очи! Облаците наподобяваха устните ù - сочни и невинни. Косите ù... Как искаше на тези коси да заспива, да ги целува – уханни, разпилени и меко копринени... Пееше ù... Милваше я... Искаше... Мечтаеше...
Колко време живееше нейните мигове?! Колко време нейните дихания го държаха жив?! А сега?! Всичко свърши! Тази любов, която го милваше като лек полъх, сега го опустоши. Вече не усещаше дъха ù! Миговете ù бяха на друг! Сърцето беше замряло в очакване. Дали ще се върне? Очите потъмняха и вече не можеха да виждат облаците. Там вече не бяха нейните устни... Той вече дишаше, но не усещаше живота. Гледаше, но не виждаше!
Ако си беше отишла от този свят, щеше да ù построи един малък „Тадж Махал”. Но тя си отиде само от неговия свят. В друг нечий... Никой не му беше казал, че боли толкова. Непоносимо. Но трябваше да бъде в съгласие със себе си... Болката беше излишна...
Зарече се вече никога да не допуска някого толкова близо. Така нямаше да има рани. Нямаше и да иска да е толкова близо. Не му трябваха сърца и души, които щяха да се окажат безсърдечни и бездушни. Своите беше пратил след нея. Останалото заключи дълбоко... Колко красиво беше то, но вече никой никога нямаше да разбере... Самотата стана най-добрият му приятел.
Жените бяха парче месо! И имаха нужда от някой като него – без сърце, без душа... Дори вече не търсеше очите ù в другите. Тя беше неговата съдба! И си я искаше обратно... Само нея...
„Не се плаши, ако трябва да се сбогуваш. За да срещнеш някого отново, първо трябва да се сбогуваш с него. А щом сте приятели, непременно ще се срещнете, било след броени мигове или след няколко живота...” (Ричард Бах)
И той чакаше... Всеки следващ миг... живот...
30.12.2009г.
гр. Пловдив
© Мария Петрова-Йордано All rights reserved.
