Когато го няма - умирам
Когато го няма – умирам
Пиша ти, мила приятелко! Да те попитам „как я караш“!?
И да ти кажа, мила приятелко, без него как оцелявам.
Навярно и ти си изстрадала от живота, от тежкото бреме.
Навярно и ти като мен, понякога душата ти стене.
С неволите в дните се справям. Трудно, но бутам ги някак…
Но в нощите, мила приятелко, в нощите съм много самотна.
Искам го! Така силно го искам… До него да се събуждам.
А когато кошмари сънувам, в прегръдките му да се сгушвам.
Да го докосвам, целувам, дори аромата му само да вдишвам.
Тогава очи ще затворя и нежно ще го обичам.
Липсва ми! До болка ми липсва! Когато го няма – умирам!
И дните броя в календара...
Очаквам със трепет да видя, любовта му с мойта любов във очите!
Пиша ти, мила приятелко!
С надеждата да ми олекне, а така да искам тъгата от сърцето ми да изчезне!
© Ваня Атанасова - Панова All rights reserved.
