Когато се къпеш в Любов
Господи, колко си хубава, отдадена на топлите капки летяща вода! Обожавам, когато нахалната ми мисъл се материализирана в гореща, водна капка и набрала енергията на мъжкото ми пожелаване се разпръсвам на микроскопични пръски, при сблъска с жадните ти коси! Обожавам, как молекулите ми отново се събират в капка омагьосани от магнетичната сила на бялата ти аура. Обичам да се стичам по челото и нахално да влизам в гладните ти за Любов очи. Докосвайки ирисите ти отдавам живата най-висока вибрация от енергийния си спектър и натежала от отмитата тъга продължавам по дългия път на нахалното си пътешествие. Бавно да се стичам по лебедовата ти шия, събирам горещата до кипване енергия на отдаване с която зареждаш ефира до бяло. Изпарен от бурната енергия, отдавам насъбралата се Любов на Вселенското поле. Успокоен от Божия Благодат кондензирам в още по нахална капка и с ново по силно желание се отдавам на пътешествието по Божественото ти цяло. Господи, колко си хубава когато се къпеш в моята Любов... ... Любов!
