Седеше сама на брега на реката. Не плачеше. Защо трябваше да плаче? Искаше да го остави и го остави. А и знаеше, че я гледа от някъде. Не го беше видяла, но беше сигурна. След година и половина вече го познаваше. Но все пак й тежеше. Сцената беше грозна...
- Моля те, недей! Моля те, дай ми още един шанс! Обещавам, че ще се променя!
- Ти имаше своите шансове и то не един. Как може да си толкова нагъл, че да молиш за още един?
- По дяволите, не ме ли обичаш?
- А ти обичаше ли ме като целуваше нея?
Мълчание...
- Знам, че съм виновен...
- Чудесно, аз също го знам!
- Искам да се променя. Не искам да те губя.
- Съжалявам за доброто ти желание, но вече ме изгуби.
- Не, не може...
- Всичко свърши. Тръгвам си. ...