Jun 22, 2015, 6:22 PM

Коктейл от летни емоции 

  Prose » Others
920 0 0
2 min reading
Лятна вечер на брега на морето. Бяха настъпили късните часове на нощта и всичко беше много тихо, но не и пусто. Не и за нея. За тази жена никога не беше късно да се отдаде на дълга разходка. Но незнайно защо въпреки хладината на нощта, тя сякаш пламтеше. Сякаш огън струеше от тялото ù, като обхващаше цялото и същество. Тя упорито игнорираше пламъка като неканен и нежелан гост, но очите ù я издаваха и едно ярко пламъче се бе отразило в тях с мека и бледа светлина. Стъпките й по ситния пясък ставаха все по уверени, а безкрайната крайбрежна ивица сякаш отдалече и шептеше-"По-близо,по-близо! Хайде, приближи се..." И тя се носеше напред уверено и леко, сякаш самите облаци се спускаха от небесата и нижеха пътека. Само след миг обаче след дългата редица стъпки тя изведнъж спря. Нежно розови, преливащи до почти златисто цветове осветиха част от гледката в полезрението ù, като погледа ù се извърна към небето. Беше настъпил изгревът. Тя се застоя за миг, да го погледа с леко грейнала усмивка. Сл ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Мони Иванова All rights reserved.

Random works
: ??:??