Гложди ме. Предчувствие ли е, бръмбари в главата ли са, не знам. Мислих, мислих….. способностите ми са поизчерпани. Тогава ще се пробвам да посънувам. Сънувам, сънувам, но като се събудя помня само, че някой е избягал! Точно по Коледа! Не, че ми е тревожно, просто искам да знам кой. Женската ми интуиция е много силна. Не й ли се доверя, бъркам. Трябва да действам веднага. Тичам да проверя дали вратата е заключена – не е! Добрееее, започвам методичен оглед. Поглеждам в стаята на съкровището – там си е, диша спокойно. Кучето си е в чехълчето. Голямото съкровище си спи и намерение няма да бяга. А! Ето какво трябва да търся! Нещо или някой, който иска да избяга! Карам подред. Трима вече отхвърлих. Единият от тях понякога бяга спейки. В будно състояние не си признава. Другите домашни „любимци” са се намърдали уютно, и едва ли ще се разкарат, макар да са нежелани (за хлебарки и молци говоря).
Хммм. Да не би пък избягалото да е нематериално? Я да инвентаризираме:
Студът е изгонен, не е избяга ...