Коледен спомен
Спомням си мое стихотворение от детството
Бъдни вечер
Бъдни вечер, в одаята
покрай топлата камина
ще посрещнем ний зората,
а навън е люта зима.
Баба почва да разправя
чудеса за Бъдни вечер,
кой каквото пожелава -
в полунощ го има вече.
Слепват и сълзят очите,
но ще чакам полунощ,
ще погледна към звездите
светещи с неземна мощ.
И това ще пожелая:
"Нека винаги да имам
нощи в прелестна омая
през вълшебна бяла зима!"
п.п.: Малкото момче е писало тези непохватни, неумели, но искрени стихове с чиста душа. Господи, кажи ми, пак ли е така чиста душата му? Колко малко е искало момчето, колко много иска сега мъжът - удобен, осигурен живот за себе си и близките, удоволствия, признание, популярност... И понякога с разперени, остри лакти разблъсква другите, за да вземе от живота колкото може повече. А кое е по-малко и кое е повече? Не губим ли чувството за ценност като остаряваме? Кое е по-ценното, по-стойностното - това, което е искало малкото момче или това, което иска зрелият мъж? Въпрос, на който е трудно да се отговори.
Боже мой, защо не съм малкото момче!...
© Костадин Костадинов All rights reserved.
