Jan 17, 2011, 10:44 PM

Коледна надежда – Четвърти Коледен Творчески Фестивал

615 0 0
1 min reading

Коледна надежда

 

Всичко започна с една малка снежинка...                                                        

Беше късна вечер – може би като всички останали. Затворих очи и отново се помолих. Точно в тези няколко минути, със сключени ръце аз мечтаех за един по-добър свят, за едно здраво и силно семейство.                                                                                                 

               Нощта бавно прииждаше, а „стражите”, които пазеха моя сън, с топъл глас ме поканиха  да ги последвам. Почувствах се лека, препълнена с желание за живот, поисках необикновеното! Отворих прозореца, а там една малка снежна искрица погали лицето ми. Усетих студенината, полъха на северняка, но видях нещо друго – тази „бяла пеперуда”  не се стопи. В моите очи тя оживя. Чувах нейното послание, а шепотът се чуваше навред:                      

 „Коледа, Коледа при нас дойде!”                                        

                 Знаех, че до Коледа остават само няколко дни, но сега Тя  беше тук. Стъпваше на пръсти - бяла, кристално чиста.  Лицето ми засия. Оставих прозореца отворен и изтичах навън. Група деца играеха в снега. Правеха снежни топки, а нежните детски гласове се стрелкаха  и пробождаха мъглата. Бях на двадесет, но въпреки всичко не се сдържах и се включих в снежната игра. Почувствах се дете. Спомних си зимната пързалка, снежният човек и моите приятели от детството.                                                                     

Дочух песен, която отново ме върна в „реалността”. Прекрасните звуци долитаха от Божия храм. Да, наблизо имаше църква. Видях как млади и стари, жени и деца на тълпи прииждаха да се поклонят пред Младенеца роден в този Свят ден. Това е Коледа! Ден в който ние сме по-добри, по-щедри. В този момент в съзнанието ми изплуваха моите думи моята мечта:                                                 

„За един по-добър свят, за едно здраво и силно семейство”.                                                       

Влязох в църквата, поклоних се и посегнах да запаля свещ. Загледах се в пламъка и  отново видях „стражите” на моите сънища. Отново ме приканваха с благия си глас да ги последвам. Събудих се. Беше утро. Едно обикновено утро, два дена преди Коледа!  

 

 

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Мариета Митева All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Хрумна й на шапката 🇧🇬

ИнаКалина

Аладин потърка вълшебната лампа: “Третото ми желание е да изпълниш още 1000 мои желания.“ Духът ведн...

Гастрит на нервна почва 🇧🇬

marco777

Айше седеше пред кабинета на доктора и потропваше нервно с крак. Месечният ѝ цикъл закъсняваше, а в ...

Любовен случай 🇧🇬

latinka

Строителният работник със специалност плочкаджия Ангел Ангелов Ангелов, наричан Ангел Чушката се влю...

С нами Бог 🇧🇬

Ivita_Mirianova

„Връщане назадъ нѣма!” Ген. Георги Вазов Времето замря в кървавите отблясъци на залеза. Светлините н...

Забрадката на Йозге 🇧🇬

Katriona

Пламен Камъка похлопа на вратата на съседите си в нощта срещу 15 юни. Брат му и снаха му заминаха сл...

Любовта на чаплата (за конкурса) 🇧🇬

perperikon

Гроздоберът бе в разгара си. Пълнехме кошовете с Тинта по терасите, надвиснали над реката, сваляхме ...