Koледни дръвчета

Омаляхме всички да търпим Цинцъра, така де, всеки си плаща кафето, ама искахме малко по-радушно отношение, в къщи си имаме намръщени и все недоволни. И една и съща интериорна подредба, жената прибрадена със забрадка за да не виждат ролките по косата й, малко поразвисен пеньоар, колана му едва я опасва и вързан на малко ключе ...

Малко по-нагоре, близо до междуградската автобусна спирка, откриха ново кафе.

Тихичко, спокойно, подредено. А собственичката-кафеджийка Ленчето, личи си че е работила из чужбина, сложила на три маси табелка '' ЗА НЕПУШАЧИ'' и няма пепелници, а на другите пепелник и табелка ''ПУШЕНЕТО УБИВА''. Дежурния ценоразпис, изисквания според някаква наредба, в лева и евро, кафе 1,20 лева , 0.60 евро цента... Ведра, усмихната, пестеливо гримирана, крачеше пъргаво между масите. Даже и да се наведе когато прибира чашките или сервира, едрите й гърди бяха тайнствено скрити зад бялата закопчана риза и черния елек.

И с всекиго ще намери обща приказка, ще попита как си, как е съпругата, деца, внуци, може както се казва ''от едното ухо влязло, от другото излязло '', но на човек му става драго, че някой се интересува от близките му и от него.

Но, наред с това, кафето й беше къде - къде по-хубаво от на Ценцъра и в чинийката имаше бисквитка или бонбонче.

И всички от групичката тихомълком се ''преселихме '' при Ленчето.

Изглежда с Ванчо горския сме най-нетърпеливи и подранили. Вяло говорехме за отминалото лято, констатирахме, че е най-изгодно да се сеят тикви цигулки или сорт ''Матилда'', цената им държи един лев на килограм... Хвърляхме по едно око към вратата или гледахме през прозореца как декемврийският вятър гони по асфалта опадалите листа.

Скоро ''тайфата'' ни се събра и всеки един през друг говореше нещо, посръбваше от топлото кафе.

-Абе, да ви попитам - наруши краткото мълчание бай Мильо, той беше отскоро присламчен към групичката ни - От къде взимате елхички, борчета, внуците отново искали да украсяват, пък снахата каза, че тази година ги продавали по пазара от 40 лева нагоре, до около 200,300 лева бройката...

Ококорихме се всички във Ванчо горския. Той неловко се размърда.

-Амчии, преди беше лесно, вземеш брадвичка или трионче, излезеш на чист въздух на разходка, отрежеш борче или елхичка, под мишницата и в къщи, а децата се радват, радват.

Всички закимахме одобрително с глава. Така си беше.

-Ноо - продължи Ванчо горския - Колко пожара станаха само това лято, ами миналото, ами по-миналото,... всичко изгоря. А кой залесява, да попитам. Преди време отрежат едно борче, залесявахме две,... А сега.

Настъпи ново неловко мълчание. И всеки вглъбен в себе си, дали е имало някакъв ред или природата е била по-благосклонна, не сме усетили Гочовото тихичко пристигане. Беше се заслушал в приказките ни.

-Аз от няколко години правя така - взе думата Петко Мустака - Дето подрязвам напролет прасковите, събирам по-чаталестите клони и ги слагам под навеса да съхнат, сега като му дойде времето ги навързвам, пръсна ги със зелен спрей, на кръстачката и е готово за украсяване, така де.

Еее, и това е идея, закимахме одобрително.

-Ние в къщи сме си решили проблема - започнах - Преди години купихме от изкуствените елхи, внуците щяха да идват на гости по празниците, то заради тях купуваме и украсяваме елхите де, иначе ако остане до нас, и без украса Коледа и Нова година ще дойдат...Та, след това прибираме украсата, свиваме я , завиване против прахоляк и на тавана за следващата Коледа...

-Аз пък - взе думата Митьо Пощата - Знам една още неизгоряла борова горичка, отивам и орязвам едно долно клонче, в колата и вкъщи. Все пак мирише на бор.

Вперихме очи за реакция във Ванчо горския.

-Да, допуска се, един вид прочистване от долни клони за проветрение...

Гочо Умното се покашля авторитетно.

-Нали децата работят в Австрия, та те казваха, че там било наказуемо да сечеш млади борчета, елхи, продавали се но доста скъпо. А имало борови дръвчета в кофи, по-евтини и перспективни, купуваш такова и после го засаждаш в градинката си или имало определен терен за засаждане... Донесоха ми преди три години, преместих го в по-голяма кофа и за празниците само в слагам в голямата стая, жената я кичи и после пак я изнасям на двора, та цяла година имаме зелено...Наскоро бях видял в едни брошури и по нашите вериги супери и някои пазари продават вече борчета около метър и нещо в саксии.

Спогледахме се. Ето пак нова идея, вместо да се чудим как и от къде да търсим истинско борче, минава празника , борчето си остава живо и зелено за следващите.

-Ей, искате ли да съберем по някой лев и да подарим на заведението едно борче в саксия, хем и ние ще му се радваме - предложих ей така

Идеята ми се подкрепи от всички.

Ленчето мина да си платим сметките. Нали бях инициатор.

-Госпожо - подхванах- Идва Коледа, ние групичката решихме да подарим на заведението истинско борово дръвче в саксия, ти ще си я украсиш, а след празниците може да си я засадите отвън или както е в саксията да стои за догодина...

Тя ни изгледа с благодарност с големите си очи.

-Момчета,... благодаря ви, трогната съм от вниманието ви.

И наистина го направихме.

Украсено с гирлянди, топки и разноцветни лампички, дървото грееше и внасяше допълнителен колорит в заведението.