Стефан и Георги работеха в строителството. От няколко години се бяха отделили от голяма фирма и си наемаха обекти, които са по силите им. Всеки от тях познаваше характера на другия. Разбираха закачките си. Шегуваха се без дебелашки шеги. Започваха работния ден в осем сутринта и когато това, което е запланувано е свършено, те приключваха и си тръгваха.
- Изморих се днес! - каза Стефан. - Уж не сме свършили кой знае какво, а се чувствам уморен.
- Понякога такива завъртулки носят повече умора от друг път - отговори Георги. - Затова сме майстори, да изпипваме това, за което другите нямат търпението и умението.
Щом приключеше работния ден, двамата мъже се прибираха при семействата си. Почиваха си. Имаха мечти, които сбъдваха с изкараните с пот на челата си пари. На следващия ден бяха отново заедно. Понякога единият от тях идваше на работа без настроение. Другият веднага забелязваше това. Отиваше до кафемашната. Вземаше две кафета и казваше:
- Днес аз ще почерпя. Не е кой знае какво, но нека ...